За несподелената любов между пловдивския шофьор и пешеходната пътека

Само за осем месеца в Пловдив през 2016-та година са загинали 52 човека в катастрофи

0
Пешеходна пътека

Пиша следващите редове с голямо недоволство, защото изобщо не обичам да говоря с лошо за сънародниците си, още по-малко за съгражданите си. Въпреки това има факти, които няма как да преглътнеш, още повече, че те те блъскат в лицето като очакван, но леден бриз. Забиват ти такъв лют шамар, че свят да ти се завие. Ще говорим за едни от най-лошите шофьори в цяла България – пловдивските.

Каква зла ирония само – градът с най-добре развита култура и туризъм, същевременно може да се похвали с най-мръсен въздух и най-лоши шофьори. (Между другото основната причина за замърсяването на въздуха също са автомобилите.) Ако преди няколко години някой ми беше казал, че пловдивчани ще са най-опасни зад волана, нямаше да повярвам. Помня как ми отнемаше поне пет минути, за да пресека пешеходна пътека в столицата и купищата мисловни ругатни, които изпращах по адрес на преминаващите автомобили, изобщо не променяха нещата. Сега положението се обърна. Монтираните камери намалиха нарушенията в София. Във Велико Търново шофьорите спират веднъж щом пешеходец застане на зебрата. Сега псувам мисловно пловдивчани, а понякога и гласно, защото не спират на никого – нито на мен, нито на тези, които чакат с мен. Нито на възрастни хора, нито на майки с колички, нито дори на деца. Със собствените си очи съм виждала, и то не веднъж, как малки деца са се разминавали на косъм от сблъсък на пешеходна пътека, защото водачът не желае да намали, камо ли да спре.

По статистика през 2016 година България се нарежда на първо място от страните членки на ЕС по най-много смъртни случая при ПТП. Изчислено е, че загиналите в катастрофи са средно 99 души на един милион българи. Пак по статистика, Пловдив се оказва най-опасният град за шофиране, като само в периода януари-август 2016-та са загинали 52-ма човека. Всеки ден научаваме за нови и нови жертви заради неправомерно шофиране, а протестите се превърнаха в ежедневно и нормално събитие.

Много дискусии са се водили между институциите и гражданите. Не една инициатива и организация апелираха за намаляване използването на автомобили, замяната им с велосипеди или ходене пеш, за да се намалят както жертвите, така и вредните изпарения. Всички кимаха одобрително, клатеха умно глави, но истината е, че нещата не се променят, загиналите се увеличават, а околната среда става все по-замърсена. Направете си експеримент. Преминете пеша по някой от главните булеварди с натоварен трафик като “Васил Априлов”, “Гладстон” или “Руски” и ще забележите, че на моменти дори ви е трудно да си поемете въздух от мръсотията, която излиза от ауспухите на пътните чудовища.

Да, знам, че може да кажете: “Това са поредните празни приказки”, но те са вдъхновени от последните трагични събития с блъснати на пешеходни пътеки и личен опит. Зебрите не се зачитат, дори не се виждат, често липсват действащи светофари, алкохолът в кръвта на водачите също е основен проблем. Не казвам, че пешеходците са безгрешни, но ако поставим съотношението кой има повече вина за катастрофите на везна, тази на шофьорите ще се наклони драстично надолу. А празните приказки не са толкова празни, защото не съм единствената, която вижда нещо нередно в ситуацията. За пример – от Ротаракт клуб Пловдив и Автошкола “Гавазов и син” утре, 15 декември, ще организират кампания за безопасно шофиране. Това е един пример, но не и единственият. Надявам се само и тези кампании да не завършат единствено с едно одобрително кимане. И ако тези празни приказки накарат поне един човек да се замисли и да промени нагласата си, като по този начин предпази нечии живот, то тогава съм си свършила работата.

Като за финал отправям един обикновен, дори клиширан апел – Не забравяйте, че не сте сами по пътищата. Ако отделите поне малко мисъл в тази насока, то тогава статистиката няма да е толкова черна.

ХАРЕСА ЛИ ВИ СТАТИЯТА?

За несподелената любов между пловдивския шофьор и пешеходната пътека
5 от общо 2 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!