Автор: Гавраил Гавраилов

В рубриката „Опознай България“ ще ви запознаем с различни местности, градове и села, които сме обиколили, главно за удоволствие. Ще разкрием красивите тайни на родината ни – както известни, така и не толкова познати. Ще намерим градски или природни съкровища. Ще надникнем под всеки камък, ще почетем всяко дърво, ще се полюбуваме на различна архитектура, защото България изобилства от приказни места, с които трябва да се гордеем. Това е рубрика, съчетаваща в себе си история, туризъм, любопитни факти и част от бита на всяка отделна местност.

Римо-византийска крепост, най-голяма във вътрешността на Добруджа, със статут на исторически обект с национално значение. Първото ѝ проучване е направено през 1906 г. от бащата на българската археология Карел Шкорпил. Той изказал предположението, че останките на градището принадлежат на известния от писмените извори античен град Абритус. Той очертал огромна антична крепост на площ от 250 декара, с укрепителна линия от ров, масивна крепостна стена, тридесет и две кули, три главни порти. През 1934 г. близкото село е преименувано на Абрит.

През 1953 г. в околностите на Разград се разкрили по безспорен начин останките на римския град Абритус. Това откритие отново възобновило интереса към крепостта до село Абрит. Няколко учени изказали мнението, че по-скоро останките са на Залдапа – известен епископски център от времето на император Юстиниан. В годините на народната власт местните хора изградили много къщи и огради с квадрите от крепостните стени. Иманярите също активно проучвали терена и вероятно много артефакти са поели безвъзвратно зад граница.

Zaldapa

През 2014 г. проучванията са подновени. Още в първия сезон е разкрита непозната до този момент християнска базилика, която вероятно е била епископска. Тя е трикорабна, с внушителни размери и двуетажна. В следващите няколко години са направени много открития, но най-важното е, че обекта вече не е обект на иманярските набези.

В края на 2017 г. ръководителя на разкопките проф. Георги Атанасов от Регионалния исторически музей в Силистра прави равносметка на усилията на екипа от археолози. Голямата базилика вече е проучена изцяло. Тя е най-голямата по размери от този период по долното течение на Дунав (62 м дължина и 22 м ширина), като е била с изключително пищна украса (до момента са намерени над 1100 мраморни фрагмента). Под големия храм е имало по-стара църква, която е удивила археолозите с изключително интересната си крипта. На площ от 30 кв./м те намерили две помещения, в които можело да бъдат положените мощите на трима светци. Тя е втората по големина на Балканския полуостров след голямата крипта на Томис /Констанца/, столица на провинция Скития. Намерени са и погребения от много по-ранен период, вероятно около осем хилядолетия преди изграждането на античния град.

Zaldapa

В най-добрия си период Залдапа е имала около 10 000 жители и голям военен гарнизон. Интересно инженерно съоръжение от времето на римската империя се намира на половин час пеша от разкопките. Местните го знаят като Големия Кесик – изкопан в хълмовете проход. Оттам е минавал римския път, свързвал Марцианополис с Дуросторум. От Залдапа пътят е имал регионално разклонение към столицата на провинцията Томис.

От известно време Залдапа се посещава и от туристи, които през лятото могат дори да наблюдават как работят археолозите. На километър от крепостта има язовир с красива гледка. На брега му има хотел и ресторант. Къща за гости има в село Телериг. В плановете на община Крушари е залегнало изграждането на лапидариум с най-ценните находки от разкопките. Според проф. Атанасов откриването на криптата е огромен принос към ранно-християнската археология. Вероятно Залдапа е било средище на църковни дейци, сред които изпъкват забележителните скитски монаси, с които са свързани и скалните манастири по Суха река.

През 2018 г. се откри на нов граничен пункт между България и Румъния при село Северняк. Пътят дотам минава от общинския център Крушари през село Александрия, където функционира двуобредното светилище Мустафа Канаат – Св. Илия. В миналото там е имало къзълбашко теке, а сега е изграден малък манастир. В дните около Илинден се провежда голям международен фолклорен събор “Текето”.

Zaldapa

От крепостта Залдапа през близкото село Добрин може да се стигне по ползките пътища до село Красен. То е известно като мястото, където Йордан Йовков е бил учител и е написал едни от най-красивите си добруджански разкази. Старото селско училище е превърнато в музей, посветен на писателя. В края на село Красен неотдавна бяха открити 15 тракийски трапецовидни ниши. На близкия язовир Дрян всяка година около Еньовден се организира фоклорен събор.

За да се стигне до Залдапа, трябва да се мине по пътя Добрич – Крушари. Пътят е в добро състояние, а покрай него е село Овчарово, където се намира един от най-големите комплекси за производство на млечни продукти в страната – “Добруджанска млечна компания”. На входа на Крушари трябва да се следват кафявите табели, които указват пътя до крепостта Залдапа. От Добрич дотам се стига за 45 мин. Предварителна информация за обекта може да получите и в Регионалния исторически музей в Добрич.

Маршрут

Отправен адрес: Използване на текущото местоположение

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.