Автор: Гавраил Гавраилов

В рубриката „Опознай България“ ще ви запознаем с различни местности, градове и села, които сме обиколили, главно за удоволствие. Ще разкрием красивите тайни на родината ни – както известни, така и не толкова познати. Ще намерим градски или природни съкровища. Ще надникнем под всеки камък, ще почетем всяко дърво, ще се полюбуваме на различна архитектура, защото България изобилства от приказни места, с които трябва да се гордеем. Това е рубрика, съчетаваща в себе си история, туризъм, любопитни факти и част от бита на всяка отделна местност.

През март 2017 г. над петстотин човека участваха в изкачването на връх Стража над село Лялинци. Водени от алпиниста Боян Петров, хората символично подкрепиха запазването на природата в Трънския край. Лятото започна с категорично “Не” на местните хора за добив на полезни изкопаеми. Това дава огромен шанс за алтернативния туризъм.

Западните покрайни са един изключително красив и до голям степен непознат район. Трънската котловина, известна като Знеполе, е разположена на час и половина с кола от София. Пътят до там е изненадващо добър, минава се през Перник и Брезник. Основна атракция за туристите е красивото ждрело на река Ерма, където преди години е изградена екопътека. На поляната в началото на трасето ѝ са изградени беседки, барбекюта и детски кът. Все още има какво да се желае по отношение на чистотата и поддръжката на съоръженията, но това е проблем на съзнанието ни.

Малко познат факт е, че от 39 планини в България, десет се намират около Трън. Това дава възможности за пешеходен и вело туризъм с различна натовареност и гарантира изключителни панорамни гледки. Над село Зелениград се извисява внушително скално образование, от което тръгва маркирана пътека до най-високия местен връх на билото на планината Руй. През 1885 г. в района са водени първите епични битки във войната със сърбите, последвала Съединението. Много войнишки паметници напомнят за този епизод от нашата славна история. Храбростта на българските войници запазва тази територия в пределите на Отечеството. По този начин родения в село Студен Извор д-р Стамен Григоров има възможност да я кръсти лактобациликус булгарикус. В началото на XX век той е сред най-талантливите биолози в света. Пред перспективата за бляскава научна кариера в Сорбоната, той избира да се прибере в родния си край и да създаде първата модерна болница в Западните покрайнини. Родната му къща в Студен Извор е превърната в Музей на киселото мляко. Тя се намира на четвърт час с кола от Трън.

На отсрещния баир пък е село Бусинци. С разцвета на Първата Българска държава там възниква керамична школа. По това време Знеполе е едно от важните културни средища. Славата на местните грънчари се носи по нашите земи в следващите десет века. Да притежаваш бусинска керамика е било въпрос на престиж за много домове в страната. По време на Възраждането, в Бусинци е имало над триста майстори грънчари, много от тях ходели на гурбет чак до дунавските ни градове, за да търгуват с керамични съдове. Най-доброто кисело мляко става в бусинска керамика. Повече за тези неща може да разберете в Музея на керамиката в началото на селото.

Хладният климат на региона създава удобства за туристите през лятото. Това подпомага и естествените процеси за обработка на млякото и месото от многобройните местни стада овце. Ако искате да опитате истинска фермерска храна, отправете се на кулинарен поход към Трън. По пътя може да се отбиете в село Ребро, където има малка семейна мандра. Препоръчваме да опитате кашкавала с чубрица и овчето им сирене. На отбивката за село Парамун има крайпътно заведение, където се предлагат различни домашни колбаси от телешко и свинско месо. Местната кухня включва много кореноплодни, зеле, праз, лук, чесън. Приготвят се характерни баници с праз или кисело зеле. В късна есен може да потърсите круши и дюли, те са особено ароматни по тези места.

Активният туристически сезон е през юли и август. Дори и тогава вечерите са прохладни и се слагат връхни дрехи. Средната надморска височина на Знеполе е между 800 и 1000 м. Климатът е умерен, с много валежи и сутрешни мъгли. Това много помага да има дълго време свежа паша за животните. Не се учудвайте колко е зелена тревата дори в началото на септември. И се заредете с добро настроение, защото местния диалект е особено колоритен. На първо четене местните хора са малко дръпнати, но щом се опознаете, ще имате хубави моменти. Доверете се на интуицията и не спирайте да питате, така ще видите повече интересни неща.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.