Автор: Гавраил Гавраилов

В рубриката „Опознай България“ ще ви запознаем с различни местности, градове и села, които сме обиколили, главно за удоволствие. Ще разкрием красивите тайни на родината ни – както известни, така и не толкова познати. Ще намерим градски или природни съкровища. Ще надникнем под всеки камък, ще почетем всяко дърво, ще се полюбуваме на различна архитектура, защото България изобилства от приказни места, с които трябва да се гордеем. Това е рубрика, съчетаваща в себе си история, туризъм, любопитни факти и част от бита на всяка отделна местност.

Следващата ни спирка е Киселчово, което сякаш се намира на края на света. Там някъде в Родопите, близо до границата, в края на един път, който трудно може да се нарече и път. Да отидеш там е като да се завърнеш към себе си, след дълго лутане в градската пустиня.

Kisel4ovo

Надупчените пътища в Родопите не са непреодолима пречка за опитния пътешественик, но последните седем километра до убещижето на Мона Чобан в Киселчово са си изпитание. И не само за ходовата част на колата, но и за сетивата. Постепенно от задръстения мръсен и шумен Пловдив, с прехваления му икономически подем, се преминава през целия Рупчос, оттам през бетонните призраци на Пампорово, изрезките от стари вестници на Чокманово и младежката енергия на Смилян. Така постепенно човек се доближава до всеобхватната мъдрост на родопската вселена, събрана в една песен, изпята от Валя Балканска – родена в една от махалите близо до изворите на река Арда.

Kisel4ovo

Може би тази енергия за живот и съзидание е привлекла поетесата от Париж в лоното на родопската сила – долината на Горна Арда. За няколко години тя създала едно убежище за истинско живеене – център за изкуства и занаяти “Артел-13”. Вдъхнала живот на старите плевни, замела мегдана с труда на доброволци, прокарала духовни пътеки чрез “Бардово бърдо фест”. Но какво я тегли натам, откъде черпи тази дива енергия да възражда едно забравено от бога село, там някъде в края на един разбит път?

Отговора търсим във философията на бавното живеене. Тази нова мода за бягство от бетонната джунгла намираме в думите на самата Мона, която по детски наивно формулира своя скок от Париж до Киселчово:

“Ние нямаме удобствата на цивилизацията, които ни костват толкова много безмислени часове в остъклените офиси. Ние имаме здрави ръце и глава на раменете си, съвест, уважение и благодарност. Имаме бабиното сирене, боб, картофи, мед и всичко, което ражда земята. Знаем, че един ден този живот ще свърши. Но всеки ден, в който сме живи, използваме пълноценно, истински и изцяло.”

Kisel4ovo

Мона е пестелива на думи, предпочита да ги напише и сподели чрез книгите си. Но там горе под звездите тишината се чува, а капките сутрешна роса са жива вода – много честа от тази мълчаната, притаила скрити страсти. И тук не говорим само за тематичните ателиета в чудна компания, всеки път различна и дар от съдбата. Не говорим и за скритите бисери на пещерите, гледките от крепостни стени или багрите на халищата. Говоренето в Родопите е пестеливо, защото хората ценят думите там горе.

И за да завършим с това тъй характерно родопско гостопримество, ще споделя думите, с които Мона ни изпрати в края на пътя, от центъра на Райково, където се разделихме. Попитах я, какво в крайна сметка е за нея Артел-13? А тя дяволито се огледа и рече:
“Място за спокойствие, творчество, погалване на душата, за истинско живеене”.

Маршрут

Отправен адрес: Използване на текущото местоположение

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.