Изкуството е от малкото процеси, които се зараждат в личността, събуждат се от собствените чувства и емоции на автора, а има силата да влие на околните. Изкуството е едновременно начин на изразяване и начин за въздействие. Творецът винаги съпреживява момента на създаване, затова и е трудно да бъдем равнодушни към изкуството.
Всеки един човек, който създава творчество, оголва душата си и излива на показ най-съкровенните си мисли. Изобразителното изкуство, за мен, е едно от най-трудните за разбиране. По-лесно ми е да вникна в думите, мелодията или емоцията върху лицето на артиста. Платното винаги ми е носило някаква мистичност и тайнственост. От друга страна ние си мислим, че сме разбрали някой автор, но всъщност сме възприели създаденото от него през нашата призма и сме му дали нов живот, понякога коренно различен от идеята на създателя.
Представяме ви Петър Чучулигов – художник, създател на визуални продукти и творец, в пълния смисъл на думата. Поводът за интервюто ни е предстоящата му изложба „Опити”, която ще представи на 22-ри юни в Градската галерия на град Смолян.
-Здравейте, разкажете ни малко повече за себе си.
Здравейте, казвам се Петър Чучулигов. Роден съм в Пловдив, но живея в Кричим. Учил съм в „Средно специално художествено училище за приложни изкуства“ в град Смолян, а след това в Национална художествена академия в град София, специалност “Плакат и визуална комуникация”. Професионалният ми път започва от рекламна агенция в София, а в момента съм графичен дизайнер във фирма за велосипеди. Свободното си време отделям за двете най-любими неща в живота ми – семейството и рисуването.
–Как се зароди желанието Ви да рисувате и кога усетихте, че това е вашата страст?
Нямам точен спомен кога се е зародило то в мен. По-скоро аз съм се родил с него и впоследствие винаги ми е било страст и начин на живот. Изпитвам вътрешна потребност да рисувам, понякога не мога да спя и да мисля за нищо друго, докато насъбраната енергия не се превъплъти в рисунки върху белия лист.
–Какво обичате да рисувате? Хора, природа или абстрактни образи?
Обичам да рисувам всичко. Зависи от мислите ми и интересите в момента, от книгата, която чета или от съня, който съм сънувал предишната вечер. Понякога рисувам живописни пейзажи през уикенда, понякога вечер правя абстракции или нахвърлям идея за плакат.
–На кои известни художници се възхищавате? Има ли такъв, който Ви е повлиял?
Възхищавам се на много художници. В последно време обръщам по-специално внимание на творчеството на Арнолд Бьоклин, той е швейцарски художник символист от края на 19-ти век. Неговата картина „Островът на мъртвите“ ме порази с излъчването си. Харесват ми Франсиско Гоя, Каспар Дейвид Фридрих, Фаворски и много други.
–Художниците в миналото често са били смятани за малко или много луди. Като Салвадор Дали, например. В този ред на мисли, лудостта върви ли ръка за ръка с изкуството?
Ха-ха, не знам! Ако кажа, чe не вървят ръка за ръка, ще ми повярвате ли? Със сигурност всеки човек притежава странности, всеки е различен и това го прави личност.
-Художественото изкуство трудно може да бъде описано с думи. Но ако трябваше да опишете вашето, как бихте го нарекли?
Не бих могъл. Аз правя това, което идва от сблъсъка на впечатления в главата ми, а финалната дума е тази на зрителя. Той трябва да даде своята оценка.
-Правите плакати, илюстрации и пощенски марки. Това ли е новият облик на изобразителното изкуство?
Всъщност не е никак нов облик, правят се от столетие, дори и повече.
–В този ред на мисли, имат ли място четката, боите и платното в изкуството на 21-ви век?
Естествено, чe имат. Въпреки дигитализирането на днешния свят, те остават фундамент, без който не можем и без който няма как да продължим напред.
–Предстои Ви изложба в град Смолян, разкажете ни за нея.
Да, след няколко дни ще се открие изложбата ми в град Смолян. За мен това е много специална изложба. Смолян е градът, в който съм учил. Да се върна там и да представя своя изложба е истинска чест и удоволствие. Ще бъде в Градската галерия. Ще представя четиредесет рисунки и плакати. Творби, над които съм работил през последните години. Общото между тях е, че са черно-бели. Черното и бялото допълват стила ми и заедно стават едно цяло.
-През септември и октомври Ви очакват още две изложби. Една съвместна и една самостоятелна. Ако може и за тях да ни разкажете малко.
Да, наистина работя по тези два проекта. Бих споделил, че през септември в Пловдив ще се открие изложба в Стария град, в която ще участваме шест автора. Ще представим свои авторски плакати на различни теми. Идеята ни е да популяризираме плаката като актуална форма на комуникация. През октомври, отново в Пловдив, ще представя и своя самостоятелна изложба.
-За финал добавете нещо, което искате да споделите с нашите читатели.
Изкуството е емоция, която трябва да опознаем и изпитаме. Ние, като художници, просто се опитваме да я предадем през собствения си поглед и стил, стремейки се да докоснем хората в днешния забързан свят.
рисунките са част от изложбата „Опити“ на художника Петър Чучулигов
