Detstvo
https://www.mykidstime.com/for-parents/10-childhood-things-i-loved-that-are-still-popular-today/

Ех, това пусто детство. Това пусто, но лудо, приказно, шарено детство. Има нещо магическо в него. Нещо, което ни кара да милеем по него, да искаме да се завърнем, отново да сме малки, отдадени на игри и закачки. Не можем да се върнем, но знаем, че можем да запазим сянката на онова дете винаги в себе си и на наш ред да научим собствените си деца как да грабят с пълни шепи от живота.

Сега поколението е различно. Отдадено не толкова на игри, отколкото на технологиите. Но все пак още се наблюдава интерес към игрите, с които сме се забавлявали ние. Все още се рита топка, все още се играе криеница, а в последно време наблюдаваме и завръщането на някои стари игри. През 2018-та те най-вероятно изглеждат малко по-различно, но пак носят онова минало съдържание в себе си.

Дженга

Дженгата е игра, която се играе с дървени, правоъгълни блокчета. Целта е да се нареди възможно най-високата култа, без да я съборят. А събарянето е лесно, защото при всяко завъртане играчът трябва да махне едно от блокчетата така, че кулата да остане цяла. Излишно е да казвам в колко трудно изпитание се превръща това в един момент, защото там където са махнати блокчетата остават дупки, които моментално развалят баланса на постройката. Цел на играча е да извади така своето блокче, че тя да остане непокътната, а още по-затрудняващ е фактът, че може да използва само едната си ръка. Това развива сръчността и ловкостта на участниците, както и умствените способности, защото ги кара да мислят и преценят най-добрият изход от дадена ситуация.

Дженгата произхожда още от 70-те години на миналия век и има много вариации, но през 2018-та тя като че ли нашумя наново и сега в почти всяка голяма книжарница можеш да я откриеш. Отново събира цели компании на масата или на пода, в които всеки е сам за себе си и се опитва да прецака противника, а смехът е гарантиран.

Челик

Не вярвах, че подобно нещо все още съществува до миналата седмица, когато се проведе фестивал на Челика в Пловдив. Всъщност той не се е провеждал само под тепетата, а и в други български градове и учудващо или не, притегля децата като мухи на мед. Челик се играе като в земята се изкопава малка продълговата дупка с дължина 10-15 сантиметра и ширина 2-3 сантиметра. Освен това имате нужда от една по-дълга пръчка (около метър) и една по-къса (10-20 сантиметра). По-късата пръчка се нарича „челик”. Той се бие на разстояние 20-30 метра за това е препоръчително играта да се практикува на по-голяма поляна. Броят на играчите варира от 2 до 8. Играчът, който ще удря челика го поставя перпендикулярно върху дупката, подпъхва предния край на тояжката под него, подхвърля го нагоре и докато той е още във въздуха, го удря. Ако останалите пазачи не успеят да го докоснат със своите сопи, играта печели участникът, който го е ударил. Той прави бройки като подхвърля челика, докато го изпусне. Всяка дванадесета бройка прави една „баба”. Този, който направи най-много “баби” се счита за най-добрият играч. Ако не може да удари челика до три пъти, играчът става пазач и на негово място идва някой от пазачите.

Crash bandicoot N sane trilogy

Истината е, че в средата на 90-те започнаха да навлизат по-масово и телевизионните игри. Nintendo, Sega Mega и Sony PlayStation 1 бяха мана небесна за тези, които можеха да си ги позволят, а при Sony-то любимата игра на тогавашните деца несъмнено бе Crash bandicoot. Историята за готиният индийски плъх с червените кецове и кожени ръкавици, които минаваше ниво след ниво, борейки се с туземски вождове, месоядни растения и костенурки. Събираше диамантчета и се опитваше да спаси женската си приятелка. После излезе втора част, после трета, а после технологиите се развиха, конзолите също, но днес когато Sony изкараха 4-та версия на PlayStation а Crash бе отдавна забравен, защото не създадоха версии за нито една конзола, освен за първата.

До миналата година, когато създателите от Vicarious Visions не съединиха първите три части в една и на пазара не се появи Crash bandicoot N sane trilogy. С още по-добро качество, изпълнена с много спомени и, ако трябва да съм честна, по-трудна от всякога. Но даже и сега, когато съм на 30, това си остава една от любимите ми платформени игри. Както на мен, така и на много други от моето поколение.

Бордовите игри

Бордовите или, по друг начин наричани, настолни игри са стари, по-стари отколкото някой в България може да си представи. Само за сравнение – една от най-известните настолни игри в света Dungeons and dragons е създадена през 1974 година в Съединените щати. До ден днешен е активна, преминала през множество метаморфози. Когато бяхме малки нашата страна нямаше достъп до толкова сложни и модерни игри, затова се задоволявахме с „Не се сърди човече“ и подобни. Да, бяха забавни, но сега пак можем да се върнем назад във времето и да играем бордови игри, само където вече сме достатъчно отворени към света и изборът на жанр е пре-голям.

Настолните игри са толкова разнообразни и многобройни, посветени на различни книги, анимации, филми или с напълно нов сюжет, че за много от тях се образуват турнири с награди.

Скейтборд или Лонгборд

Лонгбордът е спортно превозно средство, подобно на скейтборда, но по-дълго от него и разполага с повече форми. Лонгбордът е по-бърз поради размера на колелата, строителните материали и по-прецизния хардуер. Обикновено се използва за състезания по спускане и надпревара. Заради по-големият размер, той позволява да се стъпва по него така, че да правиш по-обли форми по терена и да „танцуваш“. Реално първият прототип на лонгборда е построен още през 1940-та, но с навлизането на скейтбордовете и други икономически и механически причини, става масово употребяван чак в наши дни.

И наистина, когато бяхме малки нямаше лонгбордове. Ние си обичахме скейтовете и беше голям кеф да се състезаваме по надолнището на улицата. Най-смешно беше когато не можехме да се спрем сами и почти винаги свършвахме в капака на някоя кола или събаряхме всичко по пътя си.

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.