detstvo

Безгрижието. Няма как то да не е на първо място. Може би, именно, безгрижието прави детството толкова красиво и щастливо. Предполагам, че няма възрастен, който да не съжалява за времето на игри, смях и лудурии. Време, в което основният ни проблем беше как да останем по-дълго на вън, да скрием ужасните зеленчуци и да си хапнем парче торта в повече. Ех, детство.

Училището. Голяма част от децата мразят да ходят на училище. Математиката, химията и физиката са толкова скучни. Но когато пораснеш и те затрупа битието на голям човек, осъзнаваш колко приятно е училището. Изведнъж г-жа Минева от часа по История, започва сериозно да ти липсва, а питагоровата теорема придобива някаква особена сантиментална стойност.

Липсата на страх. Да, децата също се страхуват, но тяхният страх е свързан с нормални неща. А не с небивалици като „Дали, ще ме харесат хората?”, „Тази рокля не ме ли прави дебела?”, „Ще остана ли стара мома?” и т.н. Те скачат, падат, ожулват колена и продължават. Казват каквото мислят и не се притесняват да бъдат себе си, да казват „Обичам те”. Съвсем свободно ще ти покажат, че не те харесват, ако това е така. Децата са герои!

Способността да обичат безрезервно. Децата имат силна интуиция, ако родителите им позволят да я проявят. Изпитват най-чистата и истинска обич и го показват. Те ще ви прегърнат, ще ви се усмихнат. Ако им липсвате, и за минута няма да ви оставят да се съмнявате в това. А радостта им когато видят любимо същество? Мисля, че няма по-искрено нещо на този свят.

Играчките и детските филмчета. Нека всеки от вас да си признае, че все още има поне една играчка, която пази. Възрастните също гледаме анимационни филми, но чувството вече не е същото. Вече не вярваме в магьосници, върколаци и приказни герои. Поне повечето от нас. Приказният свят, в който вярват малчуганите е нещото, което ги кара да вярват в себе си, в силата си и в доброто. Когато живота те по-стъпче е малко трудно да вярваш, че доброто винаги продължава.

Има още много любими неща, които ми липсват от детството. Например летата на село, през които обувка беше непознато понятие за мен. Липсва ми още лютеницата на баба, размазана по цялото ми лице. Мога много да изброявам, но ще стане едно сантиментално и ревливо. Вместо това, вие споделете какво най-много ви липсва от детството.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.