Правилно ли е сливането на Общинско предприятие „Туризъм“ с Общински институт „Старинен Пловдив“?

0
Videlina Gandeva

Започваме днешната тема с въпрос. Правилно ли е сливането на Общинско предприятие „Туризъм“ с Общински институт „Старинен Пловдив“? Дилема, която разколеба бизнес и туристическият бранш в града в последните дни, още повече след премахването на бившия директор на ОП „Туризъм“ Виделина Гандева от длъжност от настоящият директор на Института Йордан Илиев. Припомняме, че двете институции се сляха в средата на декември, миналата година, без почти никой да разбере. Защо? Защото липсваше каквото и да е обществено обсъждане. Мотив липсваше в проекта за отмяна на правилника на ОП „Туризъм“, което може да видите от дата 16.10.2017 г. ТУК. А решението за закриването на Общинското предприятие може да намерите ТУК под номер 389.

Самото уволнение на Гандева дойде на 29 януари, което беше последвано от бурно недоволство не само от колегите ѝ, но и от елита на бранша. Веднага след нея по собствено желание напусна и Деница Лещева, в признак на подкрепа, а няколко дни по-късно излиза и Петиция, която апелира към възвръщане функциите на ОП „Туризъм“ и Виделина Гандева като негов директор.

Срещнах се с Виделина, за да поговорим по казуса, който идва някак си напълно не на време. Едва една година преди да станем Европейска столица на културата, което автоматично ще привлече множество туристи.

-Виделина, разкажи ни как функционираше ОП „Туризъм“ преди да се слее с ОИ „Старинен Пловдив“.

Ние изнесохме много тежки туристически събития на раменете си през годините, особено в последните. Да държиш имиджа на една дестинация и то в навечерието на „Пловдив 2019“ не е лека работа, защото „Фондацията“ е концентрирана към самата културна програма, докато ние работим по стратегия за туризъм още от 2014-та година, която изтича през 2020-та. В нея е заложено постигането на едни цели и резултати, които до момента като индикативни показатели доказват, че вървим в правилната посока. Тази година би трябвало да се направи първата междинна оценка на стратегията, за да видим дали сме били прави. В нея на първо място са заложени –културно-историческият туризъм, събитийният, фестивалният, бизнес туризмът, вино и гурме, религиозният, спортният. На някой може да му се струва, че работата ни е много хаотична, но това не е така. Много внимателно сме решили, на кои туристически борси да участваме, на какви езици да направим нашите рекламни материали, какви брандови или под брандови послания да използваме. В момента брандът на Пловдив е този на „Пловдив 2019“, който е достатъчно добър за мисията. Но под брандове като „OperaOpen”, „Капана“, алтернативни турове като Гребната база със спортния туризъм, в комбинация с природата, са неща, които са били и все още са на фокус. Аз все още продължавам да говоря като част от тази структура, но няма как. Не съм се откъснала все още. Започнах от 2006 г., буквално от нулата, когато беше отворен първият Туристически център изобщо в България.

Започнахме и да излизаме извън граница, за да представяме града. Първите ни борси бяха в Швейцария. След това осъзнахме, че нашите целеви пазари са Западна Европа. Наблягаме на Франция, на Великобритания, Италия, Испания, напоследък САЩ, както и близките балкански държави, които са ни пазар за шопинг и кулинарен туризъм. Най-голяма бройка на нощували са посетителите от Турция, после Гърция, Великобритания, Македония, Сърбия. Все повече пристигат и гости от Азия и екзотичните държави.

Освен всичко създадохме сайта visitplovdiv.com. Успяхме да стигнем до световни организации по туризъм, които да забележат и да оценят Пловдив като туристическа дестинация. Наскоро стартирахме разговори с Аудио гид. Отделно подготвяме три филма за Пловдив и два рекламни клипа, чрез Globalmedia, които ще се излъчват по Travel TV в България и още 12 страни.

Маркетинговите ни кампании, допитвания и анкети показват, че през 2017-та имаме два милиона и половина туристи, преминали през града ни.

-Какво доведе до сливането на предприятието и института?

През последната година, в която бях изпълняващ длъжността директор на предприятието, усещахме натиск от страна на тогавашния зам.- кмет по култура и туризъм. Натискът беше по отношение на това, че предприятието не задоволяваше някакви потребности. Виждах негативно отношение към него и колегите, което не можех да си обясня. В един момент нещата започнаха да ескалират. Общинското предприятие по туризъм е последица от дългогодишна работа с бранша, през няколко дирекции. Първо е само Туристическият център, после дирекция Младежки дейности, спорт и туризъм, после отделно дирекция Туризъм и накрая самостоятелна структура, която да има възможности за развитие своя стопанска дейност и иницииране на свои рекламни продукти. Винаги сме работили в контакт със специалисти – археолози, културоведи, историци, бизнесмени.

Вярно е, че нашите резултати не се изчисляват веднага, защото ние не сме предприятие, на което са възложени имоти, както например е Общинския институт, които се грижат за къщите в Стария град, Базиликата, Античния театър и т.н. Това са директни възможности за продажба на билети и директни постъпления. Затова нашите приходи са били свързани с реклама в туристическа карта на Пловдив, каталог, сайта. Започнахме с 2 000 лв. на година, а сега сме стигнали до 30-40 000 лв., което не е малко за една структура, която няма основна дейност на рекламна агенция.

В момента ни поставиха в ситуацията да се сравняваме с Общинския институт. Не искам да е така, защото прецениха, че трябва да влезем в една културна организация. Ще си позволя да направя това сравнение: Все едно Министерството на туризма да стане филиал на Националния исторически музей. Това е културна институция, която по никакъв начин не изчерпва туризма. Решението беше спуснато. Не се направи обществено обсъждане. Браншът също не беше питан. Има консултативен съвет по туризъм, който по закона за туризма функционира с председател кмета. Не беше свикан такъв съвет преди нашето закриване, защото това не е сливане. Този термин се използва инсинулативно. Сливане означава да вземеш две еднородни части, да ги слееш и да се получи едно цяло. Ние сме съвсем различни части, при което едната бива лишавана от структурата си. Нямаше никакъв мотив за закриването на предприятието. Единственият мотив в предложението, което беше внесено в Общински съвет бе, че служителите ще се влеят в ОИ „Старинен Пловдив“ за оптимизация на тяхната дейност. Но защо закриват работещо предприятие не се разбра. Подкрепи ни единствено инженер Любозар Фратев с предложение –възражение да ОС – Пловдив , който е много добре запознат и е наясно с предприятието.

Сега се получава следният луфт – един културен институт на делегирани от държавата дейности по Закона за културното наследство, в който се обособи отдел маркетинг и реклама. Но институтът не включва в себе си музеите, другите видове туризъм, нито други обекти, освен тези в Стария град. Въпреки това се решава, че той ще може да се регистрира като туристическа агенция. Аз много се съмнявам и апелирам пловдивчани да обърнат внимание, че Институтът няма капацитета да изпълни тези функции. Това са 68 служители щатен състав, от които 50 човека са уредници в къщи. Те вършат своята работа, но не са свързани пряко с туризма като индустрия. Не са запознати как да се маркетира и рекламира дестинация, как да се създават продукти в туризма.

А ние бяхме прекрасен екип от 15 човека, които работеха в невероятен синхрон. Затова и колегите толкова трудно приемат решенията. След закриването бяхме назначени към ОИ „Старинен Пловдив“ на шестмесечен изпитателен срок, това е гавра с тях. В Стария град дори нямат годишен план и концепция. Аз подготвих годишната програма за туризъм, малко преди да ме уволнят, макар че вече нямах това право, защото не бях общински служител.

Videlina Gandeva

-Коментирай идеята на кмета Иван Тотев да превърне Туристическия център в Стария град в кафене.

Когато разбрах за тази идея веднага реагирах, че ако ме бяха попитали, аз лично щях да запазя центъра и вътре в него ще направя кафене. Защото трябва да се гледа на всички нива. Този център е включен в 15 светещи табла. Всяко от тях струва доста средства. Вътре са оказани туристическите центрове. Това ще доведе до подмяна на всички тези табла. Означава подмяна на всички каталози, на цялата информация в пространството за локацията на туристическия център. Един туристически център, който се е наложил и се разпознава, не трябва да се закрива. Даже напротив – трябва да се разкрият още центрове до Централна гара, информационни табла на летище Пловдив така, както е по света. Към това се стремяхме. Не ми се даде възможност да развия дигиталния център, стопираха ме, защото явно подготвяха нещо.

Не мисля, че е сериозно Общината да афишира, че ще отвори заведение. Кметът трябва да каже, че ще облекчи бизнеса, за да открие заведение, но не и че самата Община ще има заведение.

А и защо се концентрираме все на едно и също място. Стига заведения. В Пловдив има над 2 500 заведения. Нали говорим за навлизане и в другите квартали. Старият град е свещено място, с галерия до галерия. Там не трябва да има такава модернизация, не трябва да има коли. Ограничи се влизането на коли, а ще прави заведения. За да правиш заведения ти трябват и паркоместа. Това са противоречиви действия.

Притеснява ме фактът, че в Пловдив се действа по някакви внушения, не знам от кого. Кметът прави нещата със замах, но те са в ущърб на града и то без да се допитва до общността. Предприятието по туризъм е един нагледен пример. То се закри под носа на всички.

-Каква е прогнозата ти за Европейска столица на културата след тези събития?

Заради многото исторически епохи, вплетени в Пловдив, той не може да се концентрира в едно нещо, което да му даде лик и да го представи пред света. Вече нямаме ясно виждане накъде върви стратегията за 2019-та. Имаме голям шанс. Не трябва да го опропастяваме. Не мога да дам прогноза, но се страхувам,че нещата след нея ще тръгнат надолу ако всичко, за което си говорим в момента върви в тази насока. Еуфорията ще бъде голяма. Пловдив 2019 е достатъчен добър бранд, който привлича туристи, но може да остане само едно лудо и буйно откриване.

Все още няма стройна програма. Тур операторите все още не знаят точни дати. Все още има отворени покани. Няма информация от рано какво ще се случи през тази година, за да я дадем на туроператорите. Знае се, че има няколко събития и те се правят от бранша – това са Дефиле на младото вино, Панаир на занаятите, Вкуса на Пловдив, Уикенд в Пловдив, Restaurant week. Те са фиксирани, защото бизнесът знае, че трябва да ги има. Но всичко, което върви по линия на “Фондацията“ и Община е неясно. А трябва да се каже и да се говори от уста на уста, защото това е най-голямата реклама.

 

 

ХАРЕСА ЛИ ВИ СТАТИЯТА?

Правилно ли е сливането на Общинско предприятие „Туризъм“ с Общински институт „Старинен Пловдив“?
4.2 от общо 10 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!