Още от зимата ви подготвяхме за Средновековния фестивал „Животът в Пловдив през Средновековието“, който се проведе през уикенда в Пловдив, на поляната на Младежкия хълм. Двудневният исторически празник събра много посетители, любопитни погледи и заинтересовани от живота през Тъмните векове. Средновековието в България трае седем века (VII-XIV), в които се формират българската държавност и нация с въпросните си езикови, духовни и културни специфики. В този период се извършва и покръстването на българския народ, както и създаването и укрепването на българската църква, като така се причисляваме осезаемо към Европа и оставяме своя отпечатък в потока на историята.
Точно затова, Средновековният фестивал не обхващаше само българско, но и западно-европейско влияние. Такова можехме да наблюдаваме в постановъчните откъси „Кентъбърийски разкази“ – част от едноименния сборник на Джефри Чосър, която е първата книга, написана на разговорен английски език, вместо на използвалите се до тогава латински и френски. Двамата актьори Валерия Минева и Добрин Добрев подготвят текстовете за едва седмица, специално за събитието, а тях четяха от ръчно изработен свитък.
Западно влияние имаше и в костюмите на рицарите или смешките на шутовете, които не са били типични за нашите ширини. Смесицата от бит и култура през Tъмните векове беше впечатляваща и поучителна. За научната част на фестивала помогнаха множеството лекции и документални филми, които информираха присъстващите за историята на Симеон Велики, за българското изобразително изкуство през Средновековието, светците, които сме почитали и култовете, които сме им издигали, за средновековния български шрифт и още много други. Наученото се проверяваше и през двата дни под формата на викторина, на която отговорилите правилно получаваха историческа книга за награда.
Там бяха и нашите приятели от ЛАРП клуб „Кралството на седемте хълма“, които този път отделиха от времето си, за да научат малки деца да въртят лек меч и да стрелят с лък. Малчуганите се редяха един след друг, заинтригувани от този древен метод на ловуване, който по нищо не може да се сравни с модерните огнестрелни оръжия.
Още по-интересна беше зоната, сформирана от клуб „Моят лък“, където се обучаваха по-възрастните. Лъковете, които тези майстори изработват, са единствено от естествени материали. Те са старовремски, не спортни, дълги, с трудно подвижна тетива, която трябва да се опъне максимум до бузата на стрелеца. В миналото, много често тетивата се е правила от конски косми, а за лепило се е използвам туткал, което се получава от животински отпадъци чрез изваряване. „Моят лък“ е основан през 2011 година, а пловдивските си срещи организират в края на Гребния канал.
Освен всичко изброено, имаше и пазарна алея, игри за деца, зона за отдих, средновековна храна, уъркшопи, различни състезания, етно концерти и гилотина, която привлече доста погледи. Дори и аз реших да се изживея като старовремски престъпник. Кулминациите през двата дена бе турнирът със средновековно въоръжение и снаряжение, където възстановчиците не просто демонстрираха бойни умения от въпросните векове, но и си нанасяха реални щети.
Като цяло, първият опит на фестивала „Животът в Пловдив през Средновековието“ мина повече от успешно. Зададе се добър старт на една добра идея, която съм убедена, че ще привлече все повече желаещи участници, а ако се превърне в традиция, след време може да се окаже едно от онези фестивални събития, без които културният живот на Пловдив не може.
