Светлина Трифонова

И преди сме ви представяли Светлина Трифонова в рубриката “Изкуството във фотоси”, но сега ще наблегнем на новата ѝ стихосбирка и ще ви разкажем малко повече за живота ѝ.

Светлина завършва Международни икономически отношения в ПУ „Паисий Хилендарски”. В трети курс заминава да учи в Белгия по програма за обмен на студенти, а там завършва Мениджмънт. Когато се прибира в България започва да работи в голяма международна компания и навлиза дълбоко в бизнес и икономическите среди. Един ден осъзнава, че това не е нейният път, напуска работа и се отдава на най-голямата си страст – поезията.

„Поезията за мен е начин да изразиш и закодираш истини, с които да докоснеш душата на човек. Няма нужда да мислиш за това, ако се намираш в състояние на свързаност, ако душата ти е поетична и думите минават през сърцето ти, то тя със сигурност докосва и другия човек. Тя е начин да докоснеш, да загатнеш за неща, без да ги изричаш напълно. Добрата поезия, колкото и да е субективно, е тази, която е минала през сърцето, има мелодия и душа.”

Светлина Трифонова
Светлина Трифонова

Литературният ѝ път започва когато е на дванадесет години. Започва да пише писма и поезия без адресат, в които излива цялата си душа. Преди две години се осмелява да създаде свой сайт и да започне да публикува произведенията си. През 2007 година, посещавайки уроци по английски, чува думата „Soliloquy”, която се запечатва в мислите ѝ. Думата оставя в нея чувство за нещо от изключителна важност. Години по-късно разбира, че така е озаглавен литературен термин и той става подзаглавие на нейния сайт. В него освен поезия, публикува и свои разкази. Отнема време, докато издаде на хартия стиховете си.

„Едновременно имам чувството, че отне много време, докато издам своите стихове и същевременно смятам, че е нормално да изчакаш творческия плод, който даваш, да узрее или поне да започне да цъфти, за да го предоставиш пред читатели и публика. Чувствам се готова за тази крачка. Готвя се от доста време, не правих никакви компромиси относно книгата. Преди две години ме поканиха да чета стиховете си пред публика на фестивала „Духовност без граници”. Всяка година фестивала подпомага един млад автор, като издава творчеството му. Благодарна съм, че избраха мен и подпомагат дебюта ми, защото всеки млад поет има нужда от подкрепа. Приемам го като отличие за поезията ми и като доказателство, че им е харесала.”

Светлина Трифонова
Светлина Трифонова

Ако има дума, с която може да бъде описана младата поетеса, тя е творец. Родителите ѝ сякаш са знаели, че един ден тя ще носи светлина с творчеството си. Освен автор на стиховете в книгата, тя е автор и на рисунките в нея.

„Не съм художник, не съм завършила това. Рисувала съм от първи до четвърти клас, след това спрях за около двадесет години. От миналото лято започнах отново, влязох в активен период, в който непрестанно рисувах. Нямах намерение да бъдат картини за книгата, но в един момент хората около мен започнаха да ми повтарят „Включи ги, много са красиви, има нещо в тях, неслучайно си започнала тъкмо сега да рисуваш, отново”. Така най-смело реших да ги използвам.”

Всичко е любов и всичко е добро, ако е направено с любов. Светлина е основен подръжник на тази максима. Може би затова и вдъхновението сякаш трайно се е нагнездило в душата ѝ, търсейки всевъзможни начини да избие и да залее околните с красота.

„Вдъхновението прилича на пътешествие през планини. Изкачваш се, налага се да слезнеш, но скоро отново се катериш по следващия връх. Всъщност така протича и живота. Нищо, никога не е застинало, еднакво и еднообразно. Активно прописах през 2012 година. С приятели се бяхме качили на Младежкия хълм. Гледахме звездите до късно през нощта. А когато се прибрах, поезията сякаш течеше от мен.”

Светлина Трифонова Перо от древна тишина
Светлина Трифонова Перо от древна тишина

Светлина Трифонова ще продължи да ни радва с дълбоките си и изкрени мисли, облечени в лирика. За финал ви подаряваме едно от нейните стихотворения, включени в стихосбирката „Перо от древна тишина”.

Аз идвам и се връщам

като прилив и отлив.

Мълчаливо обичам и дълго прегръщам.

Всички думи са котви.

Насила Любов не се взема,

Душа не се приковава.

Този, който отнема

се връща в началото

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.