“Остава” са една от най-утвърдените и харесвани алтернатив банди в България. Групата е създадена през 1995 година в Габрово. Те са една от малкото български групи, които въпреки трудностите на музикалния ни пазар не спират да правят авторска музика. И въпреки че песните им са все по-модерни, те успяват да запазят типичното си звучене, което ги прави “Остава”.

Този петък “Остава” ще гостуват за първи път в Полинеро плейс, а ние ще имаме възможност да се насладим на любимите ни песни като „Шоколад”, „Моно”, „Поля от слънчогледи”, „Пинг-понг”, „Ще дойдеш ли с мен” и много други. Поради тази причина се свързахме с вокалиста на групата Свилен Ноев, с когото поговорихме за изкуството, музиката в България и новия му авторски албум “Different”.

-Ще свирите за първи път в Полинеро плейс. Какво да очакват феновете ви, които ще дойдат в клуба?

Ще танцуваме ръченица, хора и брейк танци… Какво да очакват феновете ни? Тъй като Полинеро плейс е рок клуб сме подготвили по-бързи парчета, за да могат хората да се забавляват и да танцуват. Разбира се ще изпълним и „Шоколад”, „Моно”, „Поля от слънчогледи” и всички наши песни, които хората харесват. Обикновено при такива участия публиката е тази, която диктува как ще протече вечерта.

-Група Остава съществува вече 26 години, което е доста дълъг период за съвременния шоу бизнес. Каква е тайната ви?

Задържа ни това, че много обичаме да правим музика и да живеем този живот на рок музиканти в България, който никак не е лек. По някакъв начин сме се нагодили, така че да се разбираме един друг. Имаме общ вкус за това какви парчета да се правят в “Остава” и го следваме през годините. Следим съвременните тенденции в музиката, развиваме се, но именно общия вкус към музиката на “Остава” е това, което ни задържа на сцената толкова години.

-Съставът на групата Ви се запазва почти непроменен през годините. Има ли нещо специално, което ви обединява и кара да продължите да работите заедно?

Имали сме леки промени, аз съм от около 22-23 години в групата, Даниел Иванов е от 20 години, Александър Марбург е от 12 години в бандата, а Георги Георгиев и Боян Петков са от самото ѝ основаване. За кратко част от групата беше и Мишо Шишков, който участваше в записите на два албума, един, от които е „Моно”. После той продължи по друг път, но все още свири с нас, когато има време. Заедно ни задържа приятелството, което сме изградили. То е едно много наше приятелство, много мъжко… Всеки един от нас вярва в групата и защитава нейното име.

-Съвсем наскоро излезе вашият първи авторски албум „Different”. Разкажете ни повече за него.

Излезе само преди около десет дни и може да бъде намерен във всички дигитални платформи и навсякъде, където се продава музика. Това са осем парчета, които направих с мои приятели. Процеса по създаването им е абсолютно различен, от създаването на музика в група. Демо записите представляваха вокал и хармония и от там започнахме да работим и създаваме всичко отначало. Търсихме звуковите модели, които да направят всяка една мелодия по-добра. С Георги Станев, Даниел Петров и Красимир Тодоров създадохме целия албум и съм щастлив, че хората, които слушат съвременна поп-рок музика, много го харесват. Имахме представяне в София в „Терминал 1”, беше много приятно и се надявам съвсем скоро да започнем да го свирим и в клубовете в цялата страна.

Свилен Ноев

-Алтернативната музика не е много популярна в България, въпреки това Вие не спирате да я правите и да издавате албуми. Какво Ви кара да продължите да правите авторска музика, въпреки трудностите?

Не е вярно, че не се слуша. Просто българските изпълнители, които правят такава музика са по-малко известни. Специално “Остава” има много вярна публика. Може да не са стадиони, но са много готини и интелигентни хора, които се вълнуват на всеки един концерт. Много се радваме, когато новите ни парчета се пеят от хората и се коментират в социалните мрежи. Въобще правенето на музиката е интересен и дълъг процес, който завършва с най-хубавото – концертите. Може би точно, когато сме били най-отчаяни сме имали и най-успешните концерти. Това ни е връщало надеждата, че има смисъл.

-За просперитета на една държава до голяма степен се съди по развитието на изкуството ѝ. В този ред на мисли, къде се намираме ние? Нагоре ли вървим или по-скоро падаме стремглаво надолу?

За съжаление, нещата не са толкова розови, колкото ми се иска. Ще мине малко повече време, докато българската музика достигне до целия свят. Всъщност, това е целта на всеки един творец – изкуството му да достига до колкото се може повече хора. Не трябва да мислим локално, защото България е много малка страна. Не трябва да се хващаме за този провинциализъм и когато нещо готино излезе на пазара веднага да му търсим недостатъци. Трябва постоянно да правим нови и нови неща и да се сравняваме само с най-големите, без значение дали сме музиканти, художници, писатели и т.н. Винаги трябва да се целим най-нависоко. Силно се надявам нещата в изкуството в България да се променят и хората да осъзнаят, че това, което музикантите и всички останали творци правят е работа. Отнема време и не е просто някакъв „вятър”. Надявам се изкуството да започне да се цени, както се цени по целия свят… Ще успеем някой ден!

 

-Какво е необходимо да се промени, за да се отворят очите на масовата публика за различната музика?

Първо всички ние, които се занимаваме с правене на музика, трябва да създаваме все по-хубави песни. Другото е, че медиите трябва да се отворят към новата музика и да започнат да пускат всякаква качествена българска музика. В момента в повечето електронни издания се въртят едни и същи тематични стилове. Младите хора остават с впечатлението, че друга музика не се прави, а това не е така. В България днес се прави страшно много хубава и качествена музика.

Много е важно, когато правим нова музика да следим съвременните тенденции, за да не звучим комсомолски. В Остава винаги се стараем да следим нещата и да сравняваме къде се намираме ние. Важно е да се следи цялата музикална картина, да се обръща внимание на това какво се излъчва по световните музикални медии. Това трябва да го прави всеки един творец, за да върви напред.

-Какво бихте посъветвали младите изпълнители, които сега поемат по вашия път?

Бих посъветвал тези 20 годишни музиканти, част, от които познавам лично, да не ги мързи и да не спират да правят песни. Постоянно да правят песни, концерти, да издават албум след албум, а на който му е писано и има талант ще достигне до места, за които дори не е подозирал. Всъщност не само младите, а всички ние не трябва да не спираме да работим. Изключително съм щастлив, че издадох новия си албум. Планираме да започнем да правим нов албум и с “Остава”.

-За финал искате ли да споделите нещо с нашите читатели?

Искам да ги поканя в петък в Полинеро плейс, за да се забавляваме заедно. Сигурен съм, че ще си изкараме много приятно.

ХАРЕСА ЛИ ВИ СТАТИЯТА?

Свилен Ноев: „Общият вкус към музиката, която правим в Остава е това, което ни задържа на сцената толкова години”
5 от общо 1 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!