Stefani Ilieva

корица: Ели Михайлова

Много от нас цял живот търсят своето призвание или дълго време се лутат, докато намерят правилния път за постигане на желанията си. Но има и такива, които от ранна детска възраст знаят какво искат, кое ги прави щастливи и го преследват с цената на всичко. На средства, на безсънни нощи и на мигове несигурност, в които най-силно се проявяват волята и желанието за успех.

Ще ви разкажа за Стефани Илиева – младо момиче, което от невръстна детска възраст е наясно на къде желае да поеме и върви целеустремено по пътеката на своя избор. Музикалният ѝ път започва от детската градина, първоначално с уроци по пиано, а малко по-късно и с откритието, че невръстната Стефани има дарбата да пее, а доказателство за това е първият фестивал, на който тя се явява.

Stefani Ilieva

снимка: Ели Михайлова

„Бях на пет години, когато започнах да свиря на пиано, много ми харесваше, но когато започнах да пея всичко се промени. Нямаме музиканти в семейството си, талантът ми бе открит от учителката ми в детската градина, след което ме записаха във вокална група „Розов свят” с ръководител Веселин Божков в Стара Загора. Първият ми конкурс беше „Сезони” в Бургас. Спомням си, че пеех „Мила кукло барби”, гушнала кукла в ръцете си. Когато обявяваха първоначалните резултати, бях трета в подредбата на лауреатите. Дойде награждаването и обявиха, че съм първа. Няма да забравя как баща ми държеше един букет и от вълнение и радост забрави да ми го подари. Това беше и моментът, в който той повярва в музикалното ми бъдеще, защото до преди това беше скептичен. Той, майка ми и брат ми са най-голямата ми опора във всеки един момент и са хората, които се радват на успехите ми дори повече от мен.”

Stefani Ilieva

Стефани Илиева е във втори клас, когато цялото ѝ семейство се мести в Пловдив, междувременно участията ѝ в конкурси и реалити предавания се нанизват едно след друго. След всяка следваща сцена и всяка следваща изява, любовта ѝ към музиката се засилва още повече.

„След първия конкурс започнах да се явявам все по-често на фестивали и конкурси. Участието ми в „Music idol” стана на шега, брат ми се беша записал. Ние го придружавахме, но от екипа ме убедиха и аз да се явява пред журито. Бях най-малката участничка в историята на формата, но те ме харесаха и направиха прецедент, позволявайки да продължа напред. Заради годините ми не успях да стигна до живите изпълнения, но беше преломен момент за мен. След това се амбицирах още повече, направихме песен, с която се явих на българската селекция за детската Евровизия и стигнахме до финал. Малко по-късно се явих и на „България търси талант”, междувременно започнах да уча в НУМТИ „Добрин Петков” до осми клас в катедра Пиано, а в последствие в катедра Поп и джаз пеене.

В Пловдив Стефани Илиева се среща с човекът, оказал най-силно въздействие върху израстването ѝ като музикант и като човек.

„Когато започнах да пея в Естрадно студио “Прима”при г-жа Теодора Чернева, не съм си и представяла колко важна ще стане тя за мен, а и бях много малка да го осъзная. За мен тя е като втора майка. Научих много от нея, толкова сме свикнали една с друга, че се разбираме само с поглед. Тя е най-добрият и себераздаващ се човек, който познавам. Надявам се като човек да приличам поне малко на нея.”

Въпреки скромните си 22 години, Стефани Илиева има завиден опит. Пяла е на стотици сцени в България и чужбина, но въпреки опита си вълнението никога не спира, а магията на музиката се оказва толкова опианяваща, че тя иска още и още от нея.

„Опита ме направи по-самоуверена на сцената, но онази тръпка, която ти пари в стомаха преди изява със сигурност я има. Музиката е цялото ми съществуване. Не мога и ден да прекарам без нея. Само чрез музика мога да изразя наистина себе си, да покажа всичко, което се таи в душата ми. Понякога имам чувството, че дишам с музиката. Трудно говоря за себе си и понякога съм доста срамежлива, но запея ли всичко се изпарява. Несигурността се превръща в неустоимо желание да се раздавам. Въпреки че съм пяла на много сцени, както в България, така и в чужбина, най-силното изживяване и най-прекрасните си мигове преживях на сцената на „Гласът на България”. Вече бях по- голяма, а и във формата участвах заедно с най-добрия ми приятел. Сцената, хората там, репетициите и самото чувство, което прживяваме е неописуемо.”

Stefani Ilieva

Като всеки млад и тепърва утвърждаващ се изпълнител, Стефани Илиева мечтае да създава авторска музика, която да докосва хората. Категорична е, че известността не е това, което трябва да е диктуващо при създаването ѝ.

„В съвременната музика комерсиалното е водещо. Прави се музика, която със сигурност ще се хареса на младите, няма я музиката, която да остане за бъдеще. В Америка, в която всички са комерсиални и парите са водещи, успяват да правят песни, които да са хитове, но да не са еднодневки. Това е нещото, на което искам да наблегна. Искам да творя музика, създадена от сърцето и докосваща сърца. За мен, за да си изпълнител трябва да имаш доза лудост и борбеност, но преди всичко да се раздаваш за хората, без да очакваш нещо в замяна.”

Стефани е целеустремена и безумно вярваща в силата на музиката. Подготвя своите проекти, но желае да останат в тайна до осъществяването им. Ние ще ги очакваме с нетърпение и ще следим нейното развитие.

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.