Таксим Тепе – хълмът с чудните къщи

Възрожденецът Христо Г. Данов твори 43 години в красива едноетажна сграда в Стария град

0

Пловдив е най-старият жив град в Европа и пети в света.

Димитър Райчев, вестник „Марица“, сдружение „Аз обичам Пловдив“, Фондация Бауерзакс и доброволци се заемат да увековечат историята на всяка една локация в града под тепетата чрез гражданската инициатива # REMEMBER PLOVDIV.

Таксим тепе се намира в най-югозападната част на Трихълмието. Ограничава се на изток от сградата на Пловдивската митрополия. По-стълбите нагоре по улица „Цар Ивайло”, която днес в по-голямата си част не съществува, защото е разкопана при разкриването на Античния театър, стига до ул. „Тодор Самодумов”. А покрай Жълтото училище достига до църквата „Св. Богородица”. Западният край на тепето опира до ул. „Отец Пайсий”, след това завива по „Константин Иречек” и накрая по ул. „Съборна”, до източния край на църквата, до съществуващия днес трафопост.

Според едно от преданията първоначално тепето е наричано Евмолпиев връх, на името на тракийския цар Евмолп. Той пръв построил дворецът си на него. В римско време три самостоятелни водопровода доставят вода в кастелиума (разпределителен резервоар), който се предполага, че се е намирал над днешния тунел. Оттук водата се е спускала към фонтаните, обществените и частните сгради на древния Филипопол. От това важно за тепето предназначение идва и турското му име – Тексим, което означава разпределител. Наричано е още и Сарай тепе заради дворцовите постройки.

Къща-музей „Хр. Г. Данов” е разположена в северозападната част на Таксим тепе, непосредствено срещу църквата „Св. Богородица”. В нея основателят на книгоиздаването у нас твори цели 43 години.

Високите каменни основи са иззидани върху здрава скала и от дома до хоризонта се простира цялата западна и северна част на Пловдив. Под тепето са най-известните улици и площади – ул. „Княз Александър”, ул. „Съборна”, площад „Джумая”, ул. „Железарска”, ул. „Абаджийска, ул. „Търговска” (бивша „Узун чаршия”). От двора си вижда като на длан „Балък пазар”, „Джумая джамия”, „Капана” с всичките му малки улички – абаджийската, папукчийската, казанджийската чаршия, говеждия пазар, керван сарая „Куршум хан”, банята „Тахта кале”, та чак до Четвъртъчния пазар и река Марица.

Къщата е едноетажна и през четириколонен портик с кобилична форма се влиза в просторен хайет (хол, салон), където симетрично са разположени шест стаи. Те са украсени с геометрични орнаменти, пейзажи и портрети на древногръцки философи в барокови рамки.

Таваните са дъсчени и оцветени. Фронтонът и фасадите отвън са със стенописи – медальони, растителни орнаменти , вертикални и хоризонтални линии. В големия двор се намират допълнителни домакински пристройки. Днес в къщата се помещава Музей на книгоиздаването с експозиция, посветена на големия български възрожденец и родолюбец – Христо Груев Данов.

Христо Данов /1828-1911/ е учител, книжовник, основоположник на книгоиздаването в България. Идва в Пловдив през 1842 година да учи занаят. От 1853 до 1856 е учител в пловдивското Епархийско класно училище „Св. св. Кирил и Методий”. През 1857 урежда в Гаваз хан със съдружници „Дружествена книговезница”, която по-късно прераства в книжарница и издателство. С Янко Ковачев в 1874 година във Виена прави българска печатница, пренесена по- късно в Пловдив.

През 1878 година с финансовата помощ на Временното руско управление започва да издава първия общобългарски вестник „Марица”. От 1896 до 1899 е кмет на Пловдив. Погребан е в двора на църквата „Св. Богородица”. В знак на дълбока признателност към делото му Сахат тепе е преименувано на Данов хълм, а през 1934 година на хълма е поставен бронзов бюст на пиедестал от бял камък.

Приказният дом на Генко Митов – разрушен от Общината

Къщата на Генко Митов е двуетажна, с висок сутерен, разположена на самия ъгъл срещу южната стена към входа до камбанарията на църква „Св. Богородица” и стълбите в горния край на днешната улица „Митрополит Паисий”.

Главният вход е откъм двора с портик, състоящ се от четири кръгли дървени колони, предаващ му изящен вид. Къщата е изписана отвътре и отвън с линии, пиластри с капители и цветни медальони.

Вътрешната архитектура и декоративната разработка е с прекрасни форми и майсторско изпълнение на резбовани врати, богато украсени алафранги и резбарски перила. Хайетът (хол, салон ) минава през цялата дължина на сградата.

А четирите стаи на етажа са богато разработени с алафранги и вградени долапи. Особено внимание заслужава украсеният с резба таван в хайета. Външната архитектура е силно раздвижена с двадесетте издатини и еркери по фасадите.

Според надписа над входа към двора е построена през 1852 година. А поради силното сходство с къщата на Димитър Георгиади се предполага, че е дело на един същи майстор.

Поради регулационни причини през 1932 г. къщата е съборена. Днес на същото място се намира северозападният край на сградата на АМТИ.

Съратник на Бенковски си дарява къщата

Къщата на Константин Хаджикалчев е построена през 1850 година на Тексим тепе, в непосредствена близост до църквите „Св. Богородица” и „Св. Никола Чудотворец”. Домът е симетричен, на два етажа, с висока изба. Малък портик с двураменно стълбище въвежда в хайета на първия етаж, около който има пет стаи.

Таваните и салоните са с красиви дърворезби, впечатляваща е и алафрангата с интересни гипсови орнаменти. Отвън фасадата е с изнесен дъгообразен среден еркер, увенчан с кобиличен фронтон.

Синът на хаджи Калчо Дренски, Константин Хаджикалчов е роден през 1836 година. Той е революционер, член на комитета, който Георги Бенковски основава в Пловдив. Политик, търговец и дарител, един от най-богатите хора в България. Награден е с най-високо отличие от княз Александър Батенберг. Заедно с Константин Стоилов и Димитър Греков убеждават Фердинанд да заеме българския престол. През 1917 година се оттегля от политическия живот и се отдава на благотворителност. През същата година дарява къщата на общината за старопиталище. Почива през 1940 г. на 84-годишна възраст. Днес в нея се помещава пловдивският клон на Съюза на научните работници.

Търговец строи в стила на Баухаус

Една от най-красивите и емблематични къщи е принадлежала на Стоян Стайнов. Построена е в северозападна част на Таксим тепе.

Родът започва от дядо Петко Стайнооглу, който купува машини за произвеждане на гайтани и през 1848 година основава фирма. Той има петима синове и една дъщеря. Един от синовете му – Груйо, е баща на Стоян Стайнов. След години предприемачите Стайнови регистрират Акционерно дружество „Победа”, купуват турбини от швейцарската фирма „Theodor & Co” и електроцентралата им захранва Казанлък с електрическа енергия през 1913 година.

Стоян Стайнов напуска Казанлък и идва в Пловдив. Производител и търговец, съсобственик на Акционерно дружество за вълнени прежди „Братя Стайнови”, той започва усилена дейност в града. Строи къща, проектирана от архитект Светослав Грозев в стила на немския Баухаус и през 1935 година заживява в нея със съпругата си.

Магазинът му се намира на улица „Княз Александър I” № 11 (известна през социализма като „Нармаг”) и търгува с вълнени прежди, килими и други стоки. Ала национализацията през 1947 година му отнема всичко. След промените през 1989 година къщата е продадена и занемарена.

ХАРЕСА ЛИ ВИ СТАТИЯТА?

Таксим Тепе – хълмът с чудните къщи
4 от общо 2 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!