1865 година е годината на лудостта. Лудостта се ражда много отдавна, много по-отдавна отколкото мога да си представя и ще продължи да живее много след като моята собствена лудост стане само прах в потока на времето. Но точно 1865-та е годината, в която тя се увековечава, защото тогава на бял свят излиза „Алиса в страната на чудесата“ – книга, хич не детска, както мнозина смятат, но произведение достойно за уважение и задълбочен анализ, истински алманах на чудатостта на човешкия ум. Енциклопедия на странността, психическото разстройство, раздвоението на личността и мястото ти сред обществото.
Поради тази специфична и сложна за разбиране, но лесна за метаморфоза и интерпретиране тематика, Луис Карол често е бил спряган за чудак, обвиняван в използване на халюциногени, а първоначалното мнение на критиците е толкова негативно, че те буквално са заклеймявали произведението. Въпреки всичко, то е истински шедьовър, а всеки шедьовър трябва да мине през тръните на отрицанието, нали?
„Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“ всъщност са посветени на истинско момиче – Алиса Лидъл, дъщерята на декана на колежа, в който Луис Карол е преподавал. Това са книги, от които можеш да научиш и да се вдъхновиш много, най-вече за собствената си същност. Ето и част от уроците:
„Ако не знаеш какво да кажеш, кажи го на френски!“
„Не бива да смазваш часовника с краве масло.“
„Ако някои хора не се месеха в работите на другите, земята щеше да се върти доста по-бързо!“
„Ако твърде дълго държиш в ръце нажежена до червено маша, в крайна сметка ще се опариш; ако по-силно удариш пръста си с нож, обикновено потича кръв; ако изпиеш на един дъх шишенцето с надпис „отрова”, рано или късно ще ти стане лошо.“
„Утре никога не е днес. Нима може да се събудиш сутрин и да кажеш: „Е, най-сетне е утре!”?“
„Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.“
„Ако беше така – значи би могло да бъде, а ако би могло да бъде, значи би било, но тъй като не е, значи не е. Такава е логиката на нещата!“
„Една от най-сериозните загуби в битката е да си загубиш главата.“
„Черният пипер сигурно прави всички люти. Оцетът ги прави кисели, горчицата ги огорчава, лукът ги прави лукави, виното носи чувство на вина, а сладкишите ги правят сладки и добри. Колко жалко, че никой не знае за това… Всичко би било толкова просто. Хапнеш си сладка и ставаш добър.“
„Попивателната хартия сама по себе си не е вкусна. Но ако я смесим с нещо – например с барут или с восък за печати – е, това е друго нещо!“
„Започни в началото и стигни до края. Тогава спри.“
„У нас, виждаш ли, тичаш, колкото можеш, за да останеш на същото място. Ако пък искаш да идеш другаде, трябва да тичаш два пъти по-бързо.“
„Ако в стихотворението няма никакъв смисъл, толкова по-добре. Значи няма нужда да се мъчиш да го обясняваш.“
„Ти си луд. Откачен! Не си наред с главата… но ще ти кажа нещо… точно тези хора, са най-добрите на света.“
„- Какви са тези звуци? – Алиса посочи с кимване симпатичния гъсталак в дъното на градината.
– Това са чудеса. – равнодушно поясни Котака.
– И… какво правят там? – запита отново Алиса
– Каквото е редно – случват се.“
