Уроците на лудостта според „Алиса в страната на чудесата“

„Една от най-сериозните загуби в битката е да си загубиш главата.“

0
662
Alice in Wonderland

1865 година е годината на лудостта. Лудостта се ражда много отдавна, много по-отдавна отколкото мога да си представя и ще продължи да живее много след като моята собствена лудост стане само прах в потока на времето. Но точно 1865-та е годината, в която тя се увековечава, защото тогава на бял свят излиза „Алиса в страната на чудесата“ – книга, хич не детска, както мнозина смятат, но произведение достойно за уважение и задълбочен анализ, истински алманах на чудатостта на човешкия ум. Енциклопедия на странността, психическото разстройство, раздвоението на личността и мястото ти сред обществото.

Поради тази специфична и сложна за разбиране, но лесна за метаморфоза и интерпретиране тематика, Луис Карол често е бил спряган за чудак, обвиняван в използване на халюциногени, а първоначалното мнение на критиците е толкова негативно, че те буквално са заклеймявали произведението. Въпреки всичко, то е истински шедьовър, а всеки шедьовър трябва да мине през тръните на отрицанието, нали?

„Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“ всъщност са посветени на истинско момиче – Алиса Лидъл, дъщерята на декана на колежа, в който Луис Карол е преподавал. Това са книги, от които можеш да научиш и да се вдъхновиш много, най-вече за собствената си същност. Ето и част от уроците:

„Ако не знаеш какво да кажеш, кажи го на френски!“

„Не бива да смазваш часовника с краве масло.“

„Ако някои хора не се месеха в работите на другите, земята щеше да се върти доста по-бързо!“

„Ако твърде дълго държиш в ръце нажежена до червено маша, в крайна сметка ще се опариш; ако по-силно удариш пръста си с нож, обикновено потича кръв; ако изпиеш на един дъх шишенцето с надпис „отрова”, рано или късно ще ти стане лошо.“

„Утре никога не е днес. Нима може да се събудиш сутрин и да кажеш: „Е, най-сетне е утре!”?“

„Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.“

„Ако беше така – значи би могло да бъде, а ако би могло да бъде, значи би било, но тъй като не е, значи не е. Такава е логиката на нещата!“

„Една от най-сериозните загуби в битката е да си загубиш главата.“

„Черният пипер сигурно прави всички люти. Оцетът ги прави кисели, горчицата ги огорчава, лукът ги прави лукави, виното носи чувство на вина, а сладкишите ги правят сладки и добри. Колко жалко, че никой не знае за това… Всичко би било толкова просто. Хапнеш си сладка и ставаш добър.“

„Попивателната хартия сама по себе си не е вкусна. Но ако я смесим с нещо – например с барут или с восък за печати – е, това е друго нещо!“

„Започни в началото и стигни до края. Тогава спри.“

„У нас, виждаш ли, тичаш, колкото можеш, за да останеш на същото място. Ако пък искаш да идеш другаде, трябва да тичаш два пъти по-бързо.“

„Ако в стихотворението няма никакъв смисъл, толкова по-добре. Значи няма нужда да се мъчиш да го обясняваш.“

„Ти си луд. Откачен! Не си наред с главата… но ще ти кажа нещо… точно тези хора, са най-добрите на света.“

„- Какви са тези звуци? – Алиса посочи с кимване симпатичния гъсталак в дъното на градината.

– Това са чудеса. – равнодушно поясни Котака.

– И… какво правят там? – запита отново Алиса

– Каквото е редно – случват се.“

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.