Фритьоф Нансен – човекът покорил Арктика на ски

Норвежкият изследовател е нобелов лауреат за мир през 1922 година

0
Фритьоф Нансен

На днешната дата честваме 156 години от рождението на Фритьоф Нансен. Дори google отбелязва този важен за човешкото развитие ден. А защо Фритьоф Нансен е толкова значим? Защото той е изследователят, който покорява Северния полюс.

Но да започнем отначало. Фритьоф Нансен е роден в имението Стуре Фрьо, недалеч от Осло, в семейство на секретар на окръжен съд. Още като юноша става първокласен скиор и нееднократно печели шампионатите на Норвегия по ски. След завършване на средното си образование постъпва в университета в Християния (сега Осло), във факултета по зоология.

Авантюризмът тече в кръвта на Нансен, усещане от което не може да се отърве, а и не иска. Екстремната му по природа душа търси нови приключения, жадна е за откривателство, за постигане на нещо значимо, и успява. На 20 годишна възраст Нансен се отправя на биоложка практика на кораба „Викинг“ в Гренландско море, който ловува тюлени.

След като завършва образованието си, през 1883 г. става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 г. работи в университета в Парма, Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан и получава докторска степен.

Може би едно от най-рисковите му решения е да тръгне на експедиция до Северния полюс с екипаж от 13 души и 30-тина кучета, на поръчаният специално за случая кораб, кръстен Фрам. В превод от норвежки думата означава „напред“.

Мисията, на която се отправя е опасна и несигурна, да не говорим почти невъзможна. Но не и за екстремния дух на Фритьоф Нансен. Не само, че стига до Арктика, но и открива, че тя представлява океан, нещо което до преди това учените не са знаели. За негово разочарование, през втората година от експедицията корабът засяда в ледовете на океана, без възможност да се движи. Нансен е разочарован, да, но не и готов да се обърне и да се върне у дома. Той взима безумно, но достойно за възхищение действие. Заедно с един член на екипажа и няколко кучета, тръгват да изминат останалите 600 км. до полюса със ски. Разполагат с провизии за 100 дни, които се превръщат в цяла година. С течение на времето храната намалява, температурата от -45 градуса е способна да ги убие, но късметът им се усмихва точно тогава, когато всичко изглежда загубено. На края на силите си, двамата биват спасени от английски кораб и върнати в Осло. Макар мисията да се води неуспешна, в Норвегия го посрещат като истински герой. Откритията му развиват революционно познанията за океанографията.

През 1905 г. той става първи дипломатически пратеник в Лондон. Следващите години са тежки за него. Губи съпругата и големият си син, което го подтиква отново да пътешества. Приема да посети Русия и през 1913 г. плава покрай брега на Азия от запад на изток до устието на р. Енисей, след което продължава по суша в Южен Сибир и Далечния изток.

В последните години от живота си Нансен се отдава изцяло на активна обществена и политическа дейност. Горещ поддръжник е на ОН. По време на глада, който настъпва след Октомврийската революция, организира международна помощ. Като върховен комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919 – 1922. За тези си заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922 г, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.

Инициира и създава през 1927 г. международното дружество „Аероарктик“ и става негов пожизнен президент. Независимо, че е на 65 г. се кани да лети с дирижабъл към Северния полюс.

Нансен умира на 13 май 1930 г. в градчето Люсакар, недалеч от Осло, на 68-годишна възраст.

Животът на изследователя е низ от приключения, авантюризъм и ясно осъзната идея. Живот, за който си заслужава да се говори, защото той е променил всичко. Всичко, което сега ни е познато и известно. А интелектът му ще ви представим чрез неговите собствени думи, защото той е бил напълно наясно със себе си и със света, който е искал да разтвори като морска карта.

„В живота на човек е необходима романтика. Именно тя придава на човек божествени сили за пътешествия отвъд обикновеното. Това е могъща пружина в човешката душа, тласкайки го към велики дела.“

„Човек се стреми към знанията, ако в него угасне жаждата за знания, той престава да бъде човек.“

„Разрешете ми да ви издам една тайна за успеха на моите начинания. Самият аз мисля да ви дам един добър съвет: изгаряйте мостовете след себе си. Тогава няма да губите време да се оглеждате назад, а ще гледате само напред.“

„Не отегчавайте своят полет с дребнавости, които е прието да се наричат жизнени потребности. Помнете: утежнявайки тялото, ние скъсяваме крилете.“

„По-добре да караш ски, мислейки за Бога, отколкото да ходиш на църква, мислейки за спорт.“

„С трудните проблеми се справям веднага. За невъзможните неща ми трябва малко време, за да ги реша.“

„Не си успял? Продължавай! Успял си? Продължавай!“

„Никога не спирай, защото те е страх. Няма друг момент, в който да има толкова голяма вероятност да сгрешиш.“

„Любовта е снегът на живота. Най-дълбок и най-мек пада в окопите, останали след битка – по-бели и чисти от самия сняг.“

„Уви! Животът е пълен с разочарования. При достигането на един хребет винаги се изправя следващ – по-висок, който скрива гледката напред.“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.