В края на март великаните в българската музика – FSB ще пристигнат в Пловдив за грандиозен концерт в Комплекс С.И.²Л.А. Музикантите, с дългогодишна кариера зад гърба си, са любимци на поколения меломани, а музиката им и до сега си остава една от най-признатите в родното творчество. С множество признания и албуми, излезли извън границите на страната ни, FSB са доказали, че всичко е възможно с амбиция и огромен професионализъм.

По случай предстоящия концерт се свързахме с Константин Цеков, Иван Лечев и Румен Бояджиев, които ни споделиха част от мислите си за музикалната индустрия, успеха и пловдивската публика.

-Здравейте, момчета. ФСБ е създадена като студийна група към „Балкантон“. Припомнете на читателите ни как стана всичко и как точно вие бяхте избрани за нея.

Константин Цеков: Да! Ние бяхме привилегировани да бъдем избрани за студийна група на Балкантон, като в началото бяхме само трима – аз, Румен Бояджиев и Александър Бахаров. А по-късно в процеса на работа, към нас се присъединиха Петър Славов и Иван Лечев.

Иван Лечев:   Аз по това време бях в казармата и приет студент в Музикалната Академия. Малко след като се уволних, Сашо Бахаров ми се обади и ме извика на запис в студиото. Спомням си, че ми беше нотирал цялото китарно соло на песента “Hotel California” на “Eagles”…Това беше първият ми студиен запис и първата ми съвместна работа с ФСБ.

-С какви надежди и нагласи влезнахте в света на професионалното изкуство?

Румен Бояджиев:   Искахме да бъдем музиканти-професионалисти. Искахме да изучим музиката, да получим професионален ценз и подготвени на високо ниво да се огледаме за свои съмишленици. Това сме искали и това ни събра. То е, което ни събира и държи заедно и сега.

Константин Цеков: Просто ние не само си вършехме работата, а я вършехме професионално, тъй като бяхме възпитаници на Българската музикална консерватория и всичко, което се случи след това доказа, че сме били на прав път.

Иван Лечев: При мен началото беше малко по-различно. В началото просто гледах да правя това, което се искаше от мен, по възможно най-добрия начин. Впоследствие започнаха да ми възлагат и цели аранжименти и така, малко по малко, се запалих и да пиша музика. Освен това все повече започнах да се налагам като соло-китарист.

-През първите две години от кариерата си записвахте кавъри. Сега, като музиканти с огромен опит зад гърба си, какво бихте казали за кавърите – те компромис ли са за изпълнителя или не? 

Константин Цеков: С изключения на един експериментален албум, винаги сме правили само своя собствена музика.

Иван Лечев:   Според мен всеки, по един или друг начин, трябва да мине през свирене на кавъри. Това е начин да навлезеш в нещата, учейки се от най-добрите. Въпросът е да не си останеш с тях, а от един момент нататък да започнеш да търсиш собствен стил, свое място под слънцето. Точно това е всъщност най-трудното – да станеш разпознаваем в океана от музика, която се създава всеки ден по света.

Като че ли все повече млади банди правят точно това – трибюти на вече утвърдени изпълнители.

Румен Бяджиев:   Така е поради факта, че времето, в което живеем не предразполага за творчество. Имам предвид, че художествената абстракция не е на преден план в мисленето на хората. Познатата музика е на преден план, затова трибютите са на дневен ред.

Константин Цеков:  Жалко е за младите. Никой няма да бъде запомнен с това, че прави кавъри или трибюти, а  винаги ще има шанс  да бъде запомнен със своя собствена музика.

-Константин и Румен, вие сте главните вокали на групата. Как се разбирахте кой коя песен ще пее?

Константин Цеков: Първо ние двамата сме авторите на музиката на ФСБ. А що се отнася до това кой коя песен ще пее, го решаваме на по-късен етап в процеса на аранжирането на самата песен.

Иван Лечев: В моя случай директно ми се възлага партия, обикновено речитатив, поради специфичния ми глас. А всъщност съм централен бас

-Всички участвате и в отделни артистични проекти. Какво е усещането когато след дълъг период от време се завърнете един към друг?

Иван Лечев:   При всички положения, основният приоритет в моя живот е ФСБ. Всички други проекти, в които участвам, се съобразяват с това.

Константин Цеков: По време на паузите, които сме правили с ФСБ, аз винаги съм имал доста богат и наситен музикален живот – издавал съм самостоятелни студийни албуми, писал съм много музика за филми и театри. И затова срещата ни след такива паузи винаги е била много интересна, защото е била свързана с правенето на нови парчета или нови концерти.

Румен Бояджиев: Усещането е приятно, отпускащо и удовлетворяващо. Виждаш прекрасни себеподобни, с които разговаряш на един език.

-По повод самостоятелните проекти, няма как да не попитам Константин какво беше да излезеш на сцена, но не музикална, а театрална? Сигурно не малко хора помнят, че заедно с Рашко Младенов направихте невероятния спектакъл „Ла“.  

Да, за мен това беше голямо предизвикателство. Най-странното е, че тази пиеса я играем вече седма година. Все още имаме успех и все още ми е интересно.

-Всъщност, всеки музикант трябва да е и малко актьор, нали?

Константин Цеков: Това се подразбира.

Иван Лечев: Е, не е задължително, но помага. Нали съм женен за актриса.

-Вашите най-големи хитове като „Високо“, „След десет години“, „Обичам те до тук“, носят не малка доза философия и послание. Винаги съм се чудела какво е посланието на „Пъпеш“, която дори няма текст.

Румен Бояджиев:   Пиесата Пъпеш е музикална шега. Една музикантска закачка с нашия фолклор. Популярността на “Пъпеш” показва, че хората се радват на такъв хумор, независимо дали разбират посланието.

Иван Лечев: И според мен “Пъпеш” е една майсторски измислена музикална закачка. Въпреки че в нея си пада и яко свирене.

Константин Цеков: В музиката посланието е самата музика, все едно дали има или няма текст. Особено типичен пример за това е джаза или класическата музика.

-Какво е мнението ви за сегашната музика, сравнявайки я с вашата и на ваши колеги?

Иван Лечев:  Аз по принцип не обичам обобщенията, особено имайки предвид гигантското количество музика, която се създава по света и у нас. Според мен винаги е имало и ще има както качествена, така и по-ширпотреба музика. Лаская се да смятам, че участвам в създаването на качествената такава.

Румен Бояджиев:  Няма сегашна и минала музика. Музиката е талантлива или бездарна. Талантливата се помни с векове, а другата се забравя. Аз мога да кажа, че не харесвам по-голямата част от музиката, която създават днес моите млади колеги. Дано времето ме опровергае.

Константин Цеков:  Аз никога не бих сравнявал нашата музика с музиката на колегите, защото всяка музика носи свое послание.

-Реално как се поддържа музикална кариера в България, която трае вече 40 години?

Румен Бояджиев:  Усетиш ли, че хората ги е грижа за това, което правиш, ти започваш да създаваш все повече и повече музика за тях и те са ти благодарни. Когато това продължи с години, то се нарича музикална кариера.

Константин Цеков: Ние вече 40 години си вършим работата и, слава Богу,  до днес нашата музика продължава трайно да е в ефира на всички медии, а концертните ни зали са препълнени. Така се поддържа музикална кариера.

-През 2010 година бяхте наградени с орден „Златен век“ за изключителен принос към българската култура. Това е огромна привилегия, но не е ли също така и огромна отговорност към следващите поколения?

Иван Лечев:  Отдавна сме си поели отговорността към поколенията.

Константин Цеков: Ние имаме безброй награди, но според мен огромната привилегия не е в тях. Привилегията е в това да си вършиш с любов и професионализъм работата. Да доставяш радост на публиката, заради която правиш всичко това и по този начин да остане музиката ти и за следващите поколения.

Румен Бояджиев:  Аз чувствам отговорност не затова, че са ни наградили със “Златен век”, а за това, че моята мисия е да правя музика по начина, по който вярвам. С ФСБ не се срамуваме от нищо, което сме създали и това ни прави отговорни към бъдещето.

-Вие сте и единствената българска група, която някога е получавала „Грами“. Как промени животът ви това постижение?

Константин Цеков: Това наистина е огромно признание, но както казах по-горе –наградите за нас са без особено значение, защото ние просто си вършим работата.

-Взимали сте и участия на много световни рок фестивали. Какво е отношението на чуждестранните изпълнители към българските творци?

Иван Лечев:  В музиката няма значение откъде си, а какво можеш. Това ѝ е най-хубавото.

-На 31-ви март ще изнесете концерт в Пловдив, в залата на Комплекс С.И.²Л.А. Какво да очакваме от събитието?

Константин Цеков: Пловдив е един от любимите ни градове, така че за нас е огромна отговорност да свирим отново пред любимата си публика. Благодарим  специално на целия екип на Комплекс С.И.Л А. за любезната покана да свирим в тази великолепна зала!

Иван Лечев: Хората могат да очакват сто процентов концерт на ФСБ, страхотни звук и осветление и много хубава музика!

-Различно ли е да свириш в Пловдив, в сравнение с другите български градове?

Румен Бояджиев:  Пловдив е град, който ние обичаме. По всичко личи, че и той ни обича.

Иван Лечев:  Според мен Пловдив е градът с най-страхотната публика в България.

-Като за финал пожелайте нещо на читателите ни, а с вас ще се видим на 31-ви.

Константин Цеков: С нетърпение очакваме срещата с почитателите ни, а на тях пожелавам много здраве и дръзновение, въпреки интересното време, в което всички ние живеем.

Румен Бояджиев: Нека опазят красотата на Пловдив в душите си, колкото може по-дълго.

Иван Лечев:  Пожелавам на всички да изживеем заедно едни прекрасни мигове с музиката на ФСБ

PlovdivTown е официален медиен партньор на концерта на FSB в Пловдив

 

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.