Христо Тренев е от онези артисти, които изобщо не взимат работата си на сериозно и по този начин я правят повече от сериозна. Объркахте ли се? Недейте! Лесно е за обяснение. Христо рисува карикатури. А сами знаем, че карикатурите са на първо място за смях и ирония. Чрез цвят, изопачена форма и текстов елемент осмиват нашата реалност, вкарвайки идеята за протест в мозъка ни съвсем плавно и ненатрапчиво. Ето така с лекота, огромна доза смях и уж на шега, ама е наистина, се създава социална култура, в случая илюстрация.
Христо Тренев е от София, завършил Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“, след което и Националната художествена академия, т.е. не е самоук, а специализиран, подготвен кадър, но поради една или друга причина кривва от класиката и тръгва по пътя на алтернативното изкуство. За артистичен псевдоним изписва името си Хри100, а освен карикатурист е и комикс художник, сториборд, фотограф, уличен артист.
Христо грабна вниманието ни както с талант, така и с общественото си мнение, което изразява в изкуството си, затова си позволихме да попаднем под полезрението му и да проведем едно интервю за социалната ангажираност, за социалното изкуство и… абе за социалното в живота.
-Здравей, Христо! Кажи ми първо как реши да, както се изразих по-горе, кривнеш от класическите изящни изкуства и да се насочиш към уличните и карикатурите?
Здравей, първо искам да благодаря за вниманието. Аз не бих го нарекъл точно кривване, а по-скоро насочване. Както всеки човек, през годините и аз установих какво харесвам и какво искам да правя, а в изкуството якото е, че ако искаш да правиш нещо, то никой не може да ти забрани да го правиш. Иначе съвсем друг е въпросът, че още от ученик се увличам по карикатурите, комиксите ги харесвам от най-ранна възраст, а уличното изкуство ме заинтригува в тийнейджърските години и така до ден днешен се опитвам да се забавлявам с това, което правя.
-Какво е значението на улицата като елемент от една обществено развита цивилизация?
Улицата има огромно значение, тъй като най-истинските неща като отношения между хората се случват точно там. Например, няма как да получиш целувка или да усетиш истински загряващия ефект на шамара пред екрана, а за да си на улицата вече се изисква доза смелост, предвид какви мишки сме станали с тези социални мрежи и сайтове. Всички се разхождат по улиците със забити погледи в екраните на телефоните си и изобщо не разбират, че истинският живот си тече около тях, докато те си изсушават мозъците в режисирания свят на социалните мрежи. Много ми се иска тази мода да отмине и хората пак да вдигнат глави и да видят, че светът около тях е супер.
-Разкажи ми за ГробART. В тази страница в социалната мрежа ти показваш на младото поколение, а и не само, грозните и неграмотно изписани тагове по стените на сградите. Защо?
ГробART е един проект, който създадох преди няколко години с идеята да запечатвам именно онези истински надписи по стените на града, които никой от нас не харесва, но пък на всички ни се налага да живеем с тях и да ги виждаме ежедневно. И тъй като аз често се впечатлявам от хорската глупост и това колко безгранична може да бъде тя, реших да показвам тези надписи в дигиталното пространство, за да си дадат сметка хората, че от тези послания няма смисъл и най-вече – че трябва да възпитаваме децата си, че подобни неща оставят след себе си само една грозна стена. С ГробART направих изложба на един 24-ти май с идеята да покажа на хората до къде сме я докарали и за какво използваме азбуката. В последствие продължих да поддържам страницата и вече има хора от различни градове на България, които ми изпращат снимки на глупави и не особено състоятелни надписи и реклами, които с удоволствие приветствам в дома на ГробART.
-Къде се губи онази тънка разлика между графитите и грозните драсканици?
Тънката разлика идва от това, че всеки може да си купи спрей, въпросът е кой с каква цел си дава парите за тази боя. Основният проблем идва и от това, че допреди няколко години по стените на градовете основно се виждаха глупави надписи, фалоси и свастики. Неща, които нормалните хора от обществото не харесват и това ги накара да смятат, че всеки човек със спрей в ръка задължително ще е вандал и ще остави на фасадата нещо грозно. Това не е точно така! За щастие се появи интернет, който показва на хората, че на Запад се инвестира в уличното изкуство и именно художниците преобразяват скучните стени и фасади на градовете. Радвам се, че вече и тук се появяват стени на обществени сгради, на които им е отделено изключително внимание. Това превъзпитава обществото и отделя уличните художници от вандалите.
-По презумпция карикатурите са най-вече социални, но твоите са особено силно изявени. Какво искаш да осмееш и вярваш ли, че изкуството ти може да доведе до промяна в системата?
Системата е, както знаем, нещо, което се променя бавно и трудно, но именно изкуството е най-сигурният начин да показваме и на управляващите, и на управляваните каква е истината, защото всички знаем, че истината е онази информация, която никой не държи да чува. Затова чрез изображения истината стига доста по-леко, но и по-директно до хората. Първосигналната реакция е да се посмеем, но след това си казваме: „Ужас, то това си е абсолютната истина!“ Тук идва и ролята на сарказма в карикатурите – ако е останала в съзнанието на зрителя и го е накарала да се замисли, значи карикатурата си е свършила работата. Един по един, ден след ден хората се променят, а така се променя и системата.
-Кой е бил моментът, който най-много те е ядосал и си го изрисувал?
Всички неща, които съм рисувал, са в следствие на личен афект от някаква ситуация, в която хората се чувстват безсилни. Всъщност, тези карикатури се случват единствено когато съм ядосан. Например, последната ситуация, която истински ме подразни беше на първия учебен ден. Докато свиреше българският химн и докато се вдигаше българският флаг, огромен брой невъзпитани деца и невъзпитаните им родители си цъкаха по смартфоните. Отдавна съм се примирил, че ние сме народ, който не уважава химна си и никога не го пее, но да не проявиш минутка уважение е пагубно. Жалко е, че както казах преди малко, ние сме системата, но за съжаление огромен процент от хората са на принципа: ”Всичко знам и нищо не ме интересува”. Така рано или късно ще се погубим като нация.
-Иронизирането на политиците и институциите някакъв вид отмъщение на „малкия“ човек ли е или е вид протест, целящ да обедини мнозина?
Не мисля, че човек може да бъде малък когато има сърце да каже или покаже истината. По принцип избягвам да се занимавам с политическа карикатура, тъй като смятам, че има доста по-големи майстори в сферата ѝ. Мен по-скоро, както казах по-рано, ме впечатлява хорската глупост, която се вижда почти във всичко. Обичам да инспирирам обикновения човек, отколкото да рисувам онзи скъп театър, наречен Политика. Иначе всяка рисунка съдържа доза личен протест и малко или много има за цел да обединява онази част от обществото, която се е замислила поне малко над изображението.
-Зад гърба си имаш няколко изложби. Как хората приемат изкуството ти?
Определено създават дискусии, което ме радва и смятам, че това е главната цел на творбите ми. Преди няколко години бях споменал, че не мога да продавам това изкуство, защото това е все едно да продавам проблемите на хората, но от последната изложба имаше и продадени картини, което ме кара да си мисля, че явно наистина за всеки влак си има пътници.
-Много пъти повторих думата „социално“ и не случайно. Как приемаш ти социалния живот, социалното общество?
Честно казано, всеки ден го приемам по различен начин. Един ден виждам, че има светлина в тунела, а после разбирам, че тя е от идващият влак. Всички сме задружни зад екраните и сме най-големите патриоти когато сме на маса, но когато наистина трябва да решим проблема с действия няма никой! Това е народопсихология, която е създавана векове наред и процесът на промяната ще продължи още дълги векове, за да спрем да бъдем такива.
-Имаш син. Той проявява ли в характера си бунтарство вече?
Проявява характер като всяко дете, но като цяло бих казал, че той е по-доброто ми „Аз”. Не бих казал, че е бунтар, но както знаете крушата не пада по-далеч от дървото и всичко е въпрос на време. Със сигурност няма да го възпитам да върви с наведена глава, да се срамува да казва истината.
-Като цяло, след всичко изговорено, мразиш или обичаш България, заедно с всичките ѝ положителни и отрицателни страни?
Обичам България, защото е страхотна страна, а отрицанията, които мразя, ги правим ние – хората! Това е нещо, което трябва да преосмислим, за да не продължаваме да възпитаваме и следващите поколения да повтарят нашите грешки, грешките на нашите родители или прародители.
Още карикатури на Христо Тренев може да разгледате във фейсбук страницата му ТУК
