Христо Тренев

Христо Тренев е от онези артисти, които изобщо не взимат работата си на сериозно и по този начин я правят повече от сериозна. Объркахте ли се? Недейте! Лесно е за обяснение. Христо рисува карикатури. А сами знаем, че карикатурите са на първо място за смях и ирония. Чрез цвят, изопачена форма и текстов елемент осмиват нашата реалност, вкарвайки идеята за протест в мозъка ни съвсем плавно и ненатрапчиво. Ето така с лекота, огромна доза смях и уж на шега, ама е наистина, се създава социална култура, в случая илюстрация.

Христо Тренев е от София, завършил Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“, след което и Националната художествена академия, т.е. не е самоук, а специализиран, подготвен кадър, но поради една или друга причина кривва от класиката и тръгва по пътя на алтернативното изкуство. За артистичен псевдоним изписва името си Хри100, а освен карикатурист е и комикс художник, сториборд, фотограф, уличен артист.

Христо грабна вниманието ни както с талант, така и с общественото си мнение, което изразява в изкуството си, затова си позволихме да попаднем под полезрението му и да проведем едно интервю за социалната ангажираност, за социалното изкуство и… абе за социалното в живота.

-Здравей, Христо! Кажи ми първо как реши да, както се изразих по-горе, кривнеш от класическите изящни изкуства и да се насочиш към уличните и карикатурите?

Здравей, първо искам да благодаря за вниманието. Аз не бих го нарекъл точно кривване, а по-скоро насочване. Както всеки човек, през годините и аз установих какво харесвам и какво искам  да правя, а в изкуството якото е, че ако искаш да правиш нещо, то никой не може да ти забрани да го правиш. Иначе съвсем друг е въпросът, че още от ученик се увличам по карикатурите, комиксите ги харесвам от най-ранна възраст, а уличното изкуство  ме заинтригува в тийнейджърските години и така до ден днешен се опитвам да се забавлявам с това, което правя.

Христо Тренев

Христо Тренев

-Какво е значението на улицата като елемент от една обществено развита цивилизация?

Улицата има огромно значение, тъй като най-истинските неща като отношения между хората се случват точно там. Например, няма как да получиш целувка или да усетиш истински загряващия ефект на шамара пред екрана, а за да си на улицата вече се изисква доза смелост, предвид какви мишки сме станали с тези социални мрежи и сайтове. Всички се разхождат по улиците със забити погледи в екраните на телефоните си и изобщо не разбират, че истинският живот си тече около тях, докато те си изсушават мозъците в режисирания свят на социалните мрежи. Много ми се иска тази мода да отмине и хората пак да вдигнат глави и да видят, че светът около тях е супер.

-Разкажи ми за ГробART. В тази страница в социалната мрежа ти показваш на младото поколение, а и не само, грозните и неграмотно изписани тагове по стените на сградите. Защо?

ГробART  е един проект, който създадох преди няколко години с идеята да запечатвам именно онези истински надписи по стените на града, които никой от нас не харесва, но пък на всички ни се налага да живеем с тях и да ги виждаме ежедневно. И тъй като аз често се впечатлявам от хорската глупост и това колко безгранична може да бъде тя, реших да показвам тези надписи в дигиталното пространство, за да си дадат сметка хората, че от тези послания няма смисъл и най-вече – че трябва да възпитаваме децата си, че подобни неща оставят след себе си само една грозна стена. С ГробART направих изложба на един 24-ти май с идеята да покажа на хората до къде сме я докарали и за какво използваме азбуката. В последствие продължих да поддържам страницата и вече има хора от различни градове на България, които ми изпращат снимки на глупави и не особено състоятелни надписи и реклами, които с удоволствие приветствам в дома на ГробART.

-Къде се губи онази тънка разлика между графитите и грозните драсканици?

Тънката разлика идва от това, че всеки може да си купи спрей, въпросът е кой с каква цел си дава парите за тази боя. Основният проблем идва и от това, че допреди няколко години по стените на градовете основно се виждаха  глупави надписи, фалоси и свастики. Неща, които нормалните хора от обществото не харесват и това ги накара да смятат, че всеки човек със спрей в ръка задължително ще е вандал и ще остави на фасадата нещо грозно. Това не е точно така! За щастие се появи интернет, който показва на хората, че на Запад се инвестира в уличното изкуство и именно художниците преобразяват скучните стени и фасади на градовете. Радвам се, че вече и тук се появяват стени на обществени сгради, на които им е отделено изключително внимание. Това превъзпитава обществото и отделя уличните художници от вандалите.

Христо Тренев

Христо Тренев

-По презумпция карикатурите са най-вече социални, но твоите са особено силно изявени. Какво искаш да осмееш и вярваш ли, че изкуството ти може да доведе до промяна в системата?

Системата е, както знаем, нещо, което се променя бавно и трудно, но именно изкуството е най-сигурният начин да показваме и на управляващите, и на управляваните каква е истината, защото всички знаем, че истината е онази информация, която никой не държи да чува. Затова чрез изображения истината стига доста по-леко, но и по-директно до хората. Първосигналната реакция е да се посмеем, но след това си казваме: „Ужас, то това си е абсолютната истина!“ Тук идва и ролята на сарказма в карикатурите – ако е останала в съзнанието на зрителя и го е накарала да се замисли, значи карикатурата си е свършила работата. Един по един, ден след  ден хората се променят, а така се променя и системата.

-Кой е бил моментът, който най-много те е ядосал и си го изрисувал?

Всички неща, които съм рисувал, са в следствие на личен афект от някаква ситуация, в която  хората се чувстват безсилни. Всъщност, тези карикатури се случват единствено когато съм ядосан. Например, последната ситуация, която истински ме подразни беше на първия учебен ден. Докато свиреше българският химн и докато се вдигаше българският флаг, огромен брой невъзпитани деца и невъзпитаните им родители си цъкаха по смартфоните. Отдавна съм се  примирил, че ние сме народ, който не уважава химна си и никога не го пее, но да не проявиш минутка уважение е пагубно. Жалко е, че както казах преди малко, ние сме системата, но за съжаление огромен процент от хората са на принципа: ”Всичко знам и нищо не ме интересува”. Така рано или късно ще се погубим като нация.

-Иронизирането на политиците и институциите някакъв вид отмъщение на „малкия“ човек ли е или е вид протест, целящ да обедини мнозина?

Не мисля, че човек може да бъде малък когато има сърце да каже или покаже истината. По принцип избягвам да се занимавам с политическа карикатура, тъй като смятам, че има доста по-големи майстори в сферата ѝ. Мен по-скоро, както казах по-рано, ме впечатлява хорската глупост, която се вижда почти във всичко. Обичам да инспирирам обикновения човек, отколкото да рисувам онзи скъп театър, наречен Политика. Иначе всяка рисунка съдържа доза личен протест и малко или много има за цел да обединява онази част от обществото, която се е замислила поне малко над изображението.

Христо Тренев

Христо Тренев

-Зад гърба си имаш няколко изложби. Как хората приемат изкуството ти?

Определено създават дискусии, което ме радва и смятам, че това е главната цел на творбите ми. Преди няколко години бях споменал, че не мога да продавам това изкуство, защото това е все едно да продавам проблемите на хората, но от последната изложба имаше и продадени картини, което ме кара да си мисля, че явно наистина за всеки влак си има пътници.

-Много пъти повторих думата „социално“ и не случайно. Как приемаш ти социалния живот, социалното общество?

Честно казано, всеки ден го приемам по различен начин. Един ден виждам, че има светлина в тунела, а после разбирам, че тя е от идващият влак. Всички сме задружни зад екраните и сме най-големите патриоти когато сме на маса, но когато наистина трябва да решим проблема с действия няма никой! Това е народопсихология, която е създавана векове наред и процесът на промяната ще продължи още дълги векове, за да спрем да бъдем такива.

-Имаш син. Той проявява ли в характера си бунтарство вече?

Проявява характер като всяко дете, но като цяло бих казал, че той е по-доброто ми „Аз”. Не бих казал, че е бунтар, но както знаете крушата не пада по-далеч от дървото и всичко е въпрос на време. Със сигурност няма да го възпитам да върви с наведена глава, да се срамува да казва истината.

-Като цяло, след всичко изговорено, мразиш или обичаш България, заедно с всичките ѝ положителни и отрицателни страни?

Обичам България, защото е страхотна страна, а отрицанията, които мразя, ги правим ние – хората! Това е нещо, което трябва да преосмислим, за да не продължаваме да възпитаваме и следващите поколения да повтарят нашите грешки, грешките на нашите родители или прародители.

Още карикатури на Христо Тренев може да разгледате във фейсбук страницата му ТУК

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.