Дали ще го наричаме хълм Бунарджика или Хълм на освободителите. Дали ще се върнем назад във времето и ще си припомним първото му име – Пурд или гръцкото Кринис, няма голямо значение. Какво е едно име, сменящо се през годините? Нищо! Ценното е какво носи след себе си, какво съхранява като символ. Изворът! Изворът е в основата на най-красивото пловдивско тепе, защото водата е първоизточник на живот. Нестихваща сила, отблясък на вечността. Земята не може да съществува без вода, а Бунарджика, Хълмът на освободителите. Пурд, Кринис е един голям водоизточник, захранвал и продължаващ да захранва Пловдив през вековете. Затова и уважението на кореняците към него е толкова силно изразено.

Връзката на хълма с изворите е тясно вплетена, затова и всичките му имена означават в превод точно това. Дори улица “Данаил Николаев” се е казвала “Изворна” почти до началото на Втората световна война. На нея се помещавала и Винарска кооперация “Извор”, която е създадена в края на 19-ти век от преселилият се от Клисура индустриалец и дарител Андон Станев.

Всъщност, през миналия век, хълмът е бил богат откъм постройки на чешми и макар в административните архиви да не е останала много информация за тях, е известно, че те са преобладавали. На върха се е простирал басейн, в който се събирали водите от Родопа планина, а те на свой ред са текли по цялото Трихълмие. Именно оттам се спускал поток и два водопада, които се разбивали мощно и приказно в камъните под улея.

Bunardjika

Водните каскади също са работили. За облагородяването му в периода 1933-1935 г. трябва да благодарим на тогавашния кмет Божидар Здравков, който само за две години успява да превърне местността в малък градски оазис с бюджет над милион лева, събрани от откупките по 300 лева на човек, заради закона за полагане на общественополезен труд.

Небезизвестна е и чудотворната чешма “Бунара”, която била разрушена през 1910 година, но по-късно възобновена пак като част от устройствения план на Здравков. Легендата гласи, че който пие от водата на чешмата никога няма да напусне пределите на града. А дори да го напусне, това отсъствие няма да продължи дълго и рано или късно ще се завърне. До нея се е стигало по стръмна и тясна пътека, с тук-там издълбани стъпала. Романтичната, вълшебна притча, като че ли, само допълва очарованието на тепето, което се подчертава не само от водоизточниците му, но и от зеленината и горските му обитатели.

Някои сведения сочат, че по средата на хълма се издигал старогръцки храм на богинята Деметра, а под храма се е намирала пещера с извори. Деметра е богинята на плодородието, така че не е изненада, че именно нейния образ е бил почитан на хълма.

И все пак… колкото и проучвания да се правят за хълм Бунарджика – доказани или не, винаги водят към съдържанието на вода и нейната сила. Имам чувството, че ако някой разреже хълма с огромен небесен меч, от сърцевината му ще бликне чиста, студена и пивка водица, която да охлади изморената ни душа. И се питам – каква е тази необятна сила, която може да създава такива красоти. Каква е тази природна магия, която ни гали със сътворенията си? Дали е Бог, Енергия, Еволюция? Не…не е важно. Важното е да усетиш това вълшебство. Да разцъфти в гърдите ти и докато се разхождаш из алеите, докато стъпваш върху калдъръма и вдишваш от зеленината, да почувстваш покой и благодат. А водата… тя винаги ще е там. Винаги ще дарява живот…

Фотографии: Александър Карамфилов

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 3.3 / 5. Брой гласове: 3

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.