Пловдив е най-старият жив град в Европа и пети в света.
Димитър Райчев, вестник “Марица”, сдружение “Аз обичам Пловдив”, Фондация Бауерзакс и доброволци се заемат да увековечат историята на всяка една локация в града под тепетата чрез гражданската инициатива # REMEMBER PLOVDIV.
Храмът „Св. Неделя” е разположен в източното подножие на Небет тепе. Той е един от най-големите и стари храмове в града. Посторен е през 1830-1832 година на мястото на старо черковище по инициативата на Вълко Куртевич Чалъков (Малки чорбаджи Вълко). Той успява да издейства султански ферман, закупува мястото и внася 10 000 гроша за начало.
След това привлича за каузата известите Иван Казанджиев, хаджи Калчо Дренски и Пею Кюркчията. Строителството се извършва под вещото ръководството на известния брациговски майстор Петко Петков – Боз.
Църквата е осветена на 19 септември 1832 г от пловдивския митрополит Никифор. Има два престола – единият е в чест на св. Неделя, която е живяла и загинала мъченически за Христа през 289 г. в град Никодимия в Мала Азия, а другият е посветен на св. Стилян. Той е роден в Пафлагония през I век и се почита като голям пазител и закрилник на малките деца.
Храмът е забележителен с архитектурата си, художествената иконопис и резбарска украса – дело на творческия гений на наши възрожденски майстори. Иконите и стенописите са рисувани на три етапа; през 1832, 1871 и 1931 година. Най-ценни са образите, създадени през първият етап (1932 г) от известните иконописци Захари Зограф, Димитър Христов Зограф и неговия син Станислав Доспевски.
Най-впечатляващи са образите на Иисус Христос, света Богородица, света Неделя, както и иконата „Св. Въведение Богородично“, която може да се види в параклиса. В олтара се пази старинно разпятие Христово, което е забележително с надписа си на три езика: еврейски, гръцки и латински.
В двора на храма през 1929 е съградена малка църква „Въведение на Пресветата Богородица”. Особена ценност е иконостасът, който е резба от XVI век.
През Българското възраждане (XIX в.) точно срещу фасадата на храма, старинната къща е служила за училище, в което през 1847 се е учил големият възрожденец и просветител Йоаким Груев.
Камбанарията е строена през 1905 година. На четвъртия етаж наред с двете камбани през 1912 г. е монтиран голям френски часовник, който отзвънява часовете двойно и обслужва цялата източна част на града. През 1951 г. камбаната на часовника се пропуква и с пари на тогавашния градски народен съвет е сменена с нова.
Преди Освобождението в храма и в енорийското училище се учи и служи на гръцки език. След дълги и упорити борби едва през 1849 година учебните занятия започват да се водят на български, а от 1892 година и богослужението.
