Юли Тонкин: Когато човек спре да допуска недопустимите неща, тогава става успешен

"Хората твърде много се опитват да се грижат за останалите, без тези останали дори да са го искали от тях. Но ако се погрижиш за себе си, ще дадеш добър пример и на другите, а те на свой ред, ще се вдъхновят от него", споделя стратегът и мотиватор Юли Тонкин

0
Uli Tonkin

Юли Тонкин е една от най-забележителните съвременни личности в България. От онези, които може и да си подминал под радара на медийните прожектори, но той трупа стабилна и лоялна поредица от последователи. Хора, които му вярват, които са готови да му споделят проблемите си, които са готови да го слушат. Да накараш някой да те слуша, още повече – да те чуе, а накрая да го накараш да осъзнае силата си е талант, който не всеки притежава.

Най-общо казано, Юли Тонкин е мотиватор и създател на Несеминарът – събития за личностно развитие, които той провежда в различни градове. Зад гърба си има три издадени книги, в които говори за личната мотивация, изоставянето на собствените ни страхове и пътя към успеха. Съвсем скоро пловдивчани ще могат да се запознаят с него и работата му. Юли ще проведе семинар в града под тепетата, в Дом на културата „Борис Христов“ на 23-ти октомври. Там той ще помогне на всеки, който се чувства неуверен, който има нужда от подкрепа и осъзнаване, че е специален.

Но преди това се свързахме с него, за да ни разкаже малко повече за себе си и да разнищи мистерията, която стои зад мотивацията.

-Здравей, Юли! Като за начало, разкажи на нашите читатели какво точно представляват мотивационните лекции.

Искам да започна с това, че аз не съм точно мотивационен лектор. Приемам се повече като стратег, който показва на хората системата, по която да постигнат мечтите си. За пример прилагам стратегиите от моя живот, но е важно да се подчертае, че те не са правилни за всички. Всеки има свой собствен начин за успех и щастие и трябва да го открие. Т.е. аз не вярвам в надъхването на хората, а в научно доказаните неща. Нашите „мотивации“ имат основа, не са само думи, нямам подготвена първоначално реч или тема. Нашите събития са изживяване. Изживяване, различно за всеки отделен индивид. За едни то е силно мотивационно, за други е проглеждане към успешни бизнес тактики, за трети е пътуване навътре в себе си, чрез което се преоткрива.

Затова и избягвам да дефинирам семинарите, защото те не могат да бъдат конкретно обяснени. Трябва да ги изживееш, за да ги разбереш.

-Ти си създател на „Несеминарът“ – едно от най-големите събития за личностно развитие. От какво зависи личностното развитие на всеки индивидуален характер?

Колкото и да сме различни, така и всички имаме сходни черти. Всеки има ум, душа и тяло. Идеята е, че ако се погрижим за това триединство, всички тези различия потъват на по-дълбоко ниво. Моята публика най-често е равна – идват колкото мъже, толкова и жени. Най-малкият ми посетител е бил на 11 години, най-възрастният на 70. Идвали са и българи специално от чужбина. С всички се опитвам да се свържа чрез общите им черти. За целта правим различни медитации, благодарение на които се докосваме до душите си. Правим упражнения за визуализации с ума, както и физически състояния, за да влезем в контакт с другите.

Когато и трите фактора са на лице, всеки усеща най-висшето в себе си. А когато го усети, научава нещо за себе си. Аз не уча никой на нещо ново. Аз помагам да си припомни, това, което вече знае, но е забравил. Именно по този начин отделният индивид достига до собствената си истина.

-Какъв беше Юли Тонкин преди да стане мотиватор?

Аз винаги съм бил такъв! Още от малък много вярвах в себе си и в хората около мен. Изключително много обичам хората и вярвам, че не сме тук случайно. Имаме мисия. Знам каква е моята, работа е на другите да открият своята. Да открият своето Защо. Защо съм тук, с каква причина. Тя със сигурност е много по-голяма от това да изкарваме пари, да си купуваме нови дрехи и прочее. За тази причина трябва да се бръкне надълбоко в съзнанието. Да отключим заложбите си, дарбите си, които не са в нас случайно. На събитията работим именно върху тези дарби, като учим хората да не се възгордяват заради тях, защото те са ни дадени наготово. Те са подарък, върху когото трябва да положим усилия и да ги развием. Чак тогава може да изпитваме гордост.

Истината е, че аз никога не съм работил в живота си. Единствената ми работа продължи три месеца на бригада в Щатите. Когато се върнах записах Фармацевтика в Медицинската академия, защото наивно вярвах, че имам ли диплома, няма да се наложи да бачкам. С времето осъзнах, че капията води до още по-голямо бачкане.

След като завърших, не продължих с медицината. Мой приятел ми разкри магията на покера и така станах един от най-успешните онлайн покер играчи. Имам 3 млн. и половина изиграни ръце в продължение на десет години. Почнах да печеля, да играя с хора от цял свят. Постепенно и аз започнах да обикалям света. Да си купувам нови коли, бързи мотори, скъпи играчки. Тези години бяха доста интересни. На 23-годишна възраст направих успешен бизнес – създадохме платформа, която бе посредник между сайтовете за залози и играчите. Натрупах пари, но в един момент осъзнах, че всички тези материални придобивки не запълват душевните ми нужди. Осъзнах, че има повече от парите. Появи се едно неясно желание да допринасям за обществото, планетата. В началото то бе странно за мен. Не го очаквах, не го разбирах, но съдбата ме отведе по правилния, за мен, път.

Uli Tonkin

-Кой бе превратният момент, в който реши да направиш рязък завой и тотално да промениш живота си?

Първият голям завой бе, когато се върнах от Америка и реших да се отдам на ученето. Вторият основен завой, който промени живота ми, бе 10 години по-късно, когато на върха на кариерата си като покер играч се отказах. В този момент осъзнах, че е важно да решиш какво искаш. Какво искаш ТИ. Не какво искат родителите ти, жена ти, приятелите, обществото. Яснотата е сила! Аз разбрах какво искам, промених ситуацията и започнах да се занимавам със събития за личностно развитие. Те са точно за хора, които искат да направят нещо, но не знаят как. На тях, както и в живота, е важно да си отговорим на три въпроса – Защо, Как и Кой. Защо искаш нещо, как да го постигнеш и кой да ти помогне да го съхраниш. Аз много вярвам в отборната игра. Вярвам в максимата „Ако искаш да стигнеш близко, тръгни сам. Ако искаш да стигнеш далеч, тръгни в група“.

-Ти вярваш, че има формула за успеха. Каква е тя?

Формулата е в няколко практични точки, които са еквивалент на горните три въпроса – Визия (какво искаш), План (как ще го постигнеш – обграждаш се с хора, които са по-умни или опитни от теб), Изпълнение.

Моят път за успех започва всяка сутрин с ритуал. Ставам между 4 и 5 сутринта. Взимам си леден душ за 2 минути, пия вода и правя 20-минутна тренировка. С това завършва цикълът за грижата за тялото ми. После 20 минути медитирам. Тук обръщам внимание на душата си и на финала един час чета книги на глас. Така подхранвам ума си. Чак в 11:00 часа се отварям за света и хората, но в тези шест часа се грижа само и единствено за себе си. Грижа се за моето тяло, защото в него живея, както и за моите душа и ум, защото не сме само обвивка.

Разбира се, както казах, това е моят начин. Той не е задължително да върши работа за останалите. Аз не съдя! Всеки може да открие своя начин, важното е да действа, да го прави, т.е. да Изпълнява. Повечето хора търсят кратък път към успеха, но такъв няма. Когато човек спре да допуска недопустимите неща, тогава става успешен.

-През теб са преминали много хора, търсещи съвети, помощ, някой да повярва в тях. Коя е основната и най-голяма пречка, която ги спъва по пътя към мечтите им?

Това, което каза – че не вярват в себе си. Двете най-силни думи на света, които определят успеха ни, са АЗ СЪМ и определителната, която ще сложиш след тях. Каквото поставиш, в това ще повярваш и в такъв ще се превърнеш. Ако кажеш „Аз съм грозен“, ще се възприемаш цял живот като такъв. И обратното, ако кажеш „Аз съм талантлив“, ще успееш да развиеш този талант.

Истината е доста проста. Ако действаме от страх, винаги ще сме парализирани и ограничени. Ако действаме от любов, ще сме освободени. Успехът се постига два пъти – когато го постигнеш в своята глава и когато го материализираш в света. Ако не вярваш, че можеш да го направиш, няма смисъл да опитваш. Ако отхвърлиш всичко друго, освен най-доброто, рано или късно получаваш най-доброто.

Uli Tonkin

-Като цяло българите са скептични, когато някой ги учи как да живеят живота си. Как се справяш с тази бариера?

Мен тези хора не ме интересуват. Лидерите казват, че трябва да се учим от грешките на другите. Ако те не са склонни да се учат от грешките на другите, ще си изгубят и времето, и парите. Парите ще им ги върнем, ако не са доволни. Но времето няма как да им върнем, то е незаменим ресурс. Затова ако не искат друг да дава наклон на живота им, по-добре да не идват. Ние сме за хората, които осъзнават своето Защо.

-Казваш, че е важно да уважаваме другите толкова, колкото уважаваме себе си, но в същото време твърдиш и, че трябва да поставяме себе си на първо място. Къде е тънката граница, балансът между двете?

Балансът е в това винаги да поставяме себе си на първо място. Ако искаме да помогнем на другите, първо трябва да помогнем на себе си. Няма как да дадем, ако нямаме. Затова в кризисни ситуации се грижим първо за себе си и после за другите. Това е дълбока отговорност към нас. Хората твърде много се опитват да се грижат за останалите, без тези останали дори да са го искали от тях. Но ако се погрижиш за себе си, ще дадеш добър пример и на другите, а те на свой ред, ще се вдъхновят от него.

-На 23-ти октомври ти предстои семинар и в Пловдив, в Дом на културата „Борис Христов“. Как ще протече той и какво да очакват посетителите?

Турнето ще се проведе в девет града и ще е едно и също във всеки един. Ще продължи по два часа и половина, а това, което мога да им кажа е да се подготвят за изживяване на съвсем различно ниво.

-Коя е първата стъпка за позитивно мислене?

Ре-програмирането на мозъка. Всеки ден човешкият мозък възпроизвежда около 55 000 мисли. От тях определено количество са негативни, определено количество позитивни. Негативните водят до гняв, отчаяние, страх, раздразнение, депресия. Позитивните обратното. Пътят към щастието, и то краткият път, е благодарността. Когато човек е благодарен, че диша, че сърцето му бие, когато е благодарен за това, което има в момента, то животът придобива съвсем различен оттенък. Винаги можем да намерим хубавите, както и лошите страни на живота. Въпросът е на кои ще наблегнем. Всичко е гледна точка. Но благодарността е антидот срещу страха. Ако съзнателно в началото на всеки ден поставяме благодарността, то ще е много трудно да мислиш негативно.

Ще завърша с тази древна мъдрост, по която се опитвам да живея – „Господи, дай ми смелост да променя нещата, които мога да променя. Дай ми търпение да приема нещата, които не мога да променя и дай ми мъдрост, за да различа едното от другото.“

Маршрут

Отправен адрес: Използване на текущото местоположение

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.