Хубаво е да си дете. Винаги се връщаме към детските спомени с умиление, защото осъзнаваме, че това са били най-чистите ни и невинни години, които за жалост, няма как да върнем. И макар че всички оставаме, малко или много, едни недораснали деца, знаем, че отговорностите на възрастните не са толкова забавни, а наивността отдавна се е заменила с реализма.
Въпреки това се стараем да намерим време, в което да си припомним тези шарени емоции, а книжките от нашето детство са едно от най-успешните за тази цел средства. Научихме много от тях. Например, че няма значение от какво си изграден, стига да имаш смелостта да пребориш страховете си. Или че различното не е лошо, а да вярваш в седем чудеса само на закуска е за възхищение.
Затова ви припомняме десет цитата от едни от най-добрите детски книжки на всички времена, макар че, ако трябва да съм честна, десет е прекалено малка бройка, но пък може да направим и продължение.
„Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“ и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!“ – „Малкият принц“
„Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете „гроги“. Защото боксьорските ръкавици на живота са дяволски големи, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си подготвен за нея, достатъчно е след това само някоя от малките стайни мушици да кихне, за да се проснеш с цялата си дължина.“ – „Хвърчащата класна стая“
„Патиланчо Панчо тогаз чудо стори. Зад баба той скочи и викна високо:
– Гущер, гущер, бабо! Лази из тревата! Бягай над скалата!
И за миг чак горе баба се намери. И към върха хукна като младо яре.“ – „Патиланско царство“
„Ако беше така – значи би могло да бъде, а ако би могло да бъде, значи би било, но тъй като не е, значи не е. Такава е логиката на нещата!“ – „Алиса в страната на чудесата“
„“Някой умира в тоя час!“ — помисли си момиченцето, защото баба му, която го обичаше много, но бе умряла вече, му беше разказвала, че когато пада някоя звезда, тогава се възнася към Бога една човешка душа.“ – „Малката кибритопродавачка“
„Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно.“ – „Питър Пан“
„Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа.“ – „Пипи дългото чорапче“
„Идваха, за да се гаврят – оставаха да боядисват. Когато Бен капна от умора, Том преотстъпи четката на Били Фишър срещу едно хвърчило в добро състояние. А когато и той се умори, Джони Милър се вреди срещу един умрял плъх, вързан на въженце, за да го въртиш над главата си – и тъй нататък, и тъй нататък, час подир час. Към средата на следобеда от последния бедняк, какъвто беше сутринта, Том се бе превърнал в човек, буквално заринат от богатства.“ – „Приключенията на Том Сойер“
„Когато всичко върви добре, човек следва своя път, без да мисли много за тези, които го придружават. Но когато всичко върви зле, когато се чувства в безпътица, най-вече когато е стар, т.е. без вяра в утрешния ден, човек има нужда да се опре на тези, които го обкръжават, и да се радва, когато те са до него.” – „Без дом“
„Как говориш, след като нямаш мозък? – попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.“ – „Магьосникът от Оз“
