Alexmall и GEM са две пораснали момчета от София, зад чийто псевдоними стоят Александър Георгиев и Григор Манолов. Те са хип-хоп изпълнители, които съчетават в музиката си много повече стилове, защото вярват в качествения експеримент и откриването на истината в изкуството. Техните имена не са нови под небосвода на българската сцена, а кариерата им тръгва когато се озовават в студиото на Снайпър Рекърдс, което на времето изкарваше едни от най-големите имена в рап индустрията.

Alexmall и GEM са музиканти с дългогодишен опит зад гърба си, но годините изглежда не ги изморяват. Съвсем наскоро, те пуснаха и новото си парче „Светлина и звуци“, с което се завръщат на родната сцена, заредени с нови сили, нови идеи и нова амбиция да докажат, че хип-хопът в България не е забравен.

-Момчета представете се на читателите ни.

Alexmall: Аз съм Алекс и съм от музикално семейство. Баща ми и сестра ми са оперни певци, а майка ми пее в хор. На 7 години започнах да свиря на пиано и оттогава на практика не съм спирал да се занимавам с музика. 4 години се занимавах с театър и исках да уча в НАТФИЗ след като завърша училище, но в крайна сметка заминах за чужбина. Завърших компютърно инженерство. Паралелно с това бачках и правих музика, която изпълнявахме тук. Живях извън България 8 години.

GEM: Най-общо казано се занимаваме с продуциране на музика, правене на музикални произведения, обработка, саунд дизайн, писане на текстове и всички неща, свързани с изкуство.

-Започвате музикалната си кариера като дуо през 2002 година, когато сформирате група „Зелената Камора“. Какви години бяха това за вас? Тогава сте били едва гимназисти.

Alexmall: Това бяха годините, в които технологиите започнаха да избухват и всичко стана по-достъпно. Едно гадже на сестра ми, ми даде първата програма за музициране. За съжаление по това време нямаше кой да ме научи и трябваше да се науча сам. Година след това с Джем попаднахме в един клас. Аз правех инструментали, той рапираше по кварталните дискотеки. Всичко стана съвсем естествено. Имаше страст… и една непозната земя, която решихме да изучаваме заедно.

GEM: Бяха добри времена. Бяхме от пионерите, които продължиха да правят хип хоп, въпреки затишието след залеза на Втората хип хоп вълна. Тогава песните се слушаха само защото бяха яки, без да се налага да снимаш невероятно скъпи клипове и да наливаш много пари за реклама. Правехме каквото ни е на сърце. За нас музиката беше един огромен океан, който искахме да опознаем. Според мен, това поддържаше жаждата ни да се развиваме и да откриваме нови неща. Благодарение на времето, когато създадохме групата, днес сме хората, които сме! Може да се каже, че това е основата, върху която сме надграждали творчеството си през годините. Златни времена. Хубавото е, че сърцето присъства и в това, което правим и днес.

-По-късно влизате и в студиото на Снайпер Рекърдс – емблематично за бг рапа. На какво ви научи сблъсъкът с професионалистите?

GEM: Снайпер тогава беше в най-силните си години и за нас беше голяма чест да бъдем там. Стартирахме с два проекта, в които ни помагаха Юли Джи и Бобо. Спомням си как чаках с нетърпение да дойде денят и часът, в който сме запазили студиото да работим. Тогава за пръв път си обясних как работи компютърното музициране и продуцирането на песен. Това отвори нова страница в живота ми и ме превърна в GEM.

Alexmall: Изпълнителите в Снайпер ни дадоха пример. Тогава разбрах, че е възможно и на нас да ни се получи. Така и не можахме да стигнем до големите, защото Снайпер се разпадна малко след това.

-Вие смествате хип хоп с дъбстеп, трап, фънк, дръм енд бейс. Стилове, сами по себе си, преплитащи се. Но освен тях вкарвате и джаз. Разкажете ни за това интересно съчетание.

GEM: Според мен е много важно да се експериментира. Вероятно всеки един музикален стил се е появил така. Важното е да си вкарал любов в това, което правиш и да си оставил частица от себе си в него. Това го прави уникално по твой начин. Ние обичаме да семплираме от дълбоко заровени стари музикални произведения и съживяваме по нещо от тях. Правим музика, която искаме да чуем, но я няма.

-Мислите ли, че българската публика и рап индустрия е готова да приеме такова съчетание, в разрез с това, което най-много се котира през последните години?

GEM: Има хора за всяка музика и винаги ще има. Неслучайно за мен музиката е такава, каквато ми харесва и такава, каквато не ми харесва. Тя няма стил, темпо или тоналност. В България това, което се котира най-много е музика направена с цялостен бизнес план, който работи. Проблемът на днешното време е, че творецът не успява да достигне до хора, които биха искали да го чуят. Всеки един проект може да стане популярен, ако достигне до достатъчно много хора.

Alexmall: След живота ми в чужбина забелязах, че тук повечето неща се появяват и възприемат няколко години по-късно. Така че, ако нещо е добро, ще дойде неговото време и тук.

-Като говорим за последните години – вие сте представители и на двете генерации хип хоп изпълнители. Какво е мнението ви за музиката в миналото и за музиката в настоящето?

Alexmall: Винаги е имало хора, които изпъкват и хора, които заливат с посредственост. Има обаче една фундаментална разлика – преди време хората с най-много умения, от артистична гледна точка, бяха на върха. В момента социалните мрежи и как се борави с тях са определящи за това дали музиката ти ще достигне до хората (без значение колко си добър). Да кажем, че днес всеки, които има едни 1000 лева може да отиде и да му направят песен. От него се изисква само да израпира нещото, което са му написали или нещото, което сам си е написал и оттам нататък всичко опира до промотиране. Забелязва се, че сцената напоследък е залята от песни, но тя няма нужда от песни… Тя има нужда от хубави песни. Различни… Днес масово изпълнителите са загубили своята идентичност и се надпреварват да правят едно и също с убеждението, че правят нещо различно.

GEM: Преди се използваха повече истински музикални инструменти и все още можеше да усетиш този чист, натурален привкус. Има едно автентично звучене, което винаги ще ме пали и винаги ще искам да чувам. Преди беше по-трудно достъпно и скъпо да работиш в студио. Сега можеш си поръчаш някакво базово озвучаване от интернет и да правиш музика в домашното си студио.

В модерната музика доста от инструментите са заменени със синтезатори и компютърно генерирани звуци. Въпреки че и тя има своя чар, според мен, липсва именно този натурален музикален привкус и затова може би истината е някъде по средата. Затова често обичаме да съчетаваме новото и старото в нашите проекти.

-Жанровете, в които творите са показател за бунт и промяна. Все пак и джазът, и фънкът, и рапът са произлезли в гетата на Америка като вид протест. Този подбор случаен ли е или напълно целенасочен?

GEM: Може би не е случайност, защото в условия на лишения, мизерия и трудности, хората започват да оценяват малките неща. Успяват да бъдат по-първични в искреността си и да правят с малкото много. Бунтът е нещото, което зарежда батериите на хората, които не са склонни да се примирят.

Alexmall: Аз по-скоро приех тези жанрове като начин за себеизразяване. Освен това, имахме какво да кажем на хората и проектът „Зелената Камора“ направо избухна по онова време. Всички искаха да правят песни с нас и то на мои инструментали. Пеехме из цяла България със най-силните на деня (каквито бяхме и ние тогава). Това бяха празните години, както ги наричаме в средите. Години, в които медиен интерес към рап музиката липсваше. Всичко се случваше на собствени разноски и се правеше от искрената любов към хип-хоп-а. Може би това е бил нашият протест – „игнорирайте ни, но ние ще продължим да го правим“.

-Каква е философията на вашето творчество?

Alexmall: Дай добро… и ще се върне

Колкото и да е трудно – отново ще се съмне

Отново ще си ти и ще намериш щастие

Дори ако сега сърцето ти на части е

… бил съм там и те разбирам

ако издържиш днес – утре ще си по-силен

прощавай – както и да постъпят

няма път към любовта – ЛЮБОВТА Е ПЪТЯТ !

-Разкажете ни за проектите си, които може да очакваме в близко бъдеще.

Alexmall: Имаме едно готово парче с РДМК, което ще излезе в началото на месец май. Доста е свежо и усмихнато. Освен това, аз лично имам няколко инструментални проекта, които ще излязат тази година. Очаквайте доста неща от нас в близко бъдеще.

GEM: Напоследък аз съм се отдал и на продуциране на музика за други артисти. Скоро се надявам да може да се чуят и видят. Решил да опитам нещо различно от правените проекти досега. Предпочитам да не издавам повече, а да действам.

-Вие създадохте един от саундтраците на българския филм „Летете с Росинант“, продуцирана не от кого да е, а от Горан Брегович. Успяхте ли да се запознаете с него и какво преживяване беше за вас?

Alexmall: На английски има един термин “starstruck”. Аз лично така се чувствах. Бяхме на по 19 – 20 години и на моменти ни се струваше сюрреалистично. Цялата му къща, на практика, беше студио. Музиканти навсякъде. Да не говорим, че правехме песен за филм пълен с български актьори, които все още наричаме звезди. Записвахме цял ден, а на вечеря Горан лично ни сервира риба, защото беше Никулден по техния църковен календар. Човекът имаше самочувствие, но се държеше с уважение дори към нас. Прекрасно преживяване. В youtube имаме записи от студиото, от къщата и от нашата певица, която пее с един от основните композитори от оркестъра на Горан.

-Верен ли е изразът „Музикант къща не храни“?

GEM: В днешно време да си музикант не е достатъчно, за да може да живееш от това. Дори да си най-добрият сред колегите си, това не значи нищо без подходяща реклама и представяне. В България дори няма значение колко си добър, а колко си известен. Има начин да се живее от музика, но всичко опира до това, колко силно го искаш и на какво си готов, за да го постигнеш.

-Мнението ви за нивото на култура и изкуство в България?

Alexmall: Ще го кажа метафорично. Едно голямо бунище, или поне така изглежда отстрани, но когато се приближиш и се загледаш по-внимателно, ще забележиш, че между всичките боклуци, тук-там са израснали невероятно красиви цветя. Толкова красиви, че в цял свят ги оценяват, а тук ги гледаме отстрани.

GEM: В България има творци, които са на световно ниво. Понякога успяват да постигнат огромни неща зад граница, но не и в България. Смятам, че нашата любима държава е твърде малка за това, което заслужава да се случи с творчеството им.

За културата… Бих искал нивото ѝ да е по-високо, разбира се. Тук важи правилото „търсенето е според предлагането“, така че няма на кого да се сърдим или да недоволстваме. Знаете как е –променяш себе си и след това света.

-Какво е най-важното в живота за вас?

Alexmall: Семейството, музиката и истината…

GEM: Да сме живи и здрави! Да имаме близките си хора до нас и да се радваме на домашен уют. Другото ще си го купим и ще си го направим.

-Като за финал пожелайте нещо на нашите читатели. Нещо, което искате да споделите с целия свят.

GEM: Пожелавам им да бъдат по-добри всеки ден, да помагат на другите в нужда и да запазят същността си в този свят на динамика и промени.

Alexmall: Бъдете добри и помагайте на хората, които имат нужда. Слушайте хубава музика и правете повече любов.

ХАРЕСА ЛИ ВИ СТАТИЯТА?

Alexmall и GEM: Днес изпълнителите са загубили своята идентичност
5 от общо 4 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!