Ванина Георгиева е две в едно. Принципно сме свикнали хората да се занимават с две или повече дейности, но в нейния случай, те са коренно противоположни. Младата пловдивчанка работи като отговорник по качеството на храни и напитки в лаборатория. Завършила е химия, две магистратури и една след дипломна квалификация. Същевременно се занимава с музика. Ванина е един от добрите женски DJ-и в града на електронна музика, а най-често пуска в Капана. Другия петък тя прави 10 години на сцена, юбилей, който ще отпразнува като пуска музика в клуб Плазма с DJ Versus, Димитър Димитров и Димитър Павлов.
С нея ни събра съдбата по време на „Винария“ на изложението в панаира, но случайните срещи често се превръщат в нещо истинско и дълготрайно. Слънчевият ѝ характер и усмивката са и основната причина, поради която реших да я интервюирам. А сега ще споделя това интервю с вас.
-Как започна да се занимаваш с музика?
Аз се занимавам с музика от малка. Свирих на пиано. Родителите ми също са музиканти, а баща ми е бил част от ресторантьорска група. Помня как едната стая у дома беше пълна с инструменти – барабани, синтезатори, китари, колони. Беше уникално, затова в последствие започнах да свиря на синтезатора на баща ми. Ходех на уроци с една приятелка. Така станаха 6 години, в които свирих на пиано. После започнах да пея. Пях в Хора на момичетата, бях солистка в училище, ходех на солфеж. В тийнейджърските години спрях да мисля за музика, отказах се, а после се наложи да замина за чужбина за две години.
Всъщност, когато се върнах в България и отидох на първото си парти с DJ осъзнах, че е супер яка професия. Че е трудно и страхотно да си DJ. Един приятел ми показа една програма и се оказа, че с нея ми е много лесно да работя. Така започна всичко. На 18-тия си рожден ден направих първото си хард техно парти. И ето, че тази година станаха цели десет. Имах една пауза, но заради приятелят си не продадох техниката си и добре, че не го направих, защото няколко месеца по-късно музата се завърна, а с нея и аз се завърнах към пулта. У дома имам студио и там правя миксовете си.
-Какво е музиката за теб?
-Музиката е любов. Тя е едно от най-важните неща за мен. Дори сутрин се събуждам под съпровода на любимо парче, за да се събудя с усмивка. Всичко е свързано с нея.
-Какви бъдещи планове имаш, свързани с музиката си?
Мисля за life миксове със синтезатор. Да пускам парчета и едновременно с тях да свиря на живо на синтезатор. Мисля, че такъв тип проект ще е интересен за публиката, защото това ще е нещо ново за града, а дори и за страната. В момента работя именно върху този проект. Аз не работя с компютър. Пускам на дискове или флашка. Всичко, което измислям е по слух, но програмите не са ми на сърце.
-А защо толкова много DJ-и не могат да пускат на грамофонни плочи?
Защото самата техника на компютър е много по-евтина. За жалост, по клубовете нямат техника, или не им се купува такава и най-често изискват от нас да си носи собствената. Това е трудно. Много по-лесно и евтино е да занесеш лаптопа си и да пускаш от него. А за жалост, в България е трудно да пробиеш. Трудно се дава шанс на младите, което също дърпа, малко или много, нивото надолу.
-А намираш ли общо между музиката и химията?
Да! Когато слушаш любима музика и настръхнеш, това всъщност е химия. Отделят се хормони, а те са химични съединения. Отделяш хормони на различни емоции – любов, щастие, мъка. Химията е любов и музиката е любов, поне за мен. Например, звуковите вълни влияят на формата на водата.
-Кои са DJ-ите, на които се възхищаваш?
Много харесвам някои от жените. Да кажем, Моника Крус. Крисчън Смит ми е един от любимите продуценти и DJ. Той прави любимият ми вид електронна музика – жизнерадостна и танцувална, с положителни емоции. Накадя е друга дама, представител на жанра, която е различна. Държанието ѝ на сцената е усмихнато, щастливо и танцувално. Както и всички от лейбъла “Cocoon”.
