Фотографии: Александър Карамфилов
Несъмнено една от любимите групи на балканските народи през последните години е Dubioza Kolektiv, сформирана през 2003-та от две босненски музикални формации. В момента активни членове на бандата са Алмир Хасанбегович, Адис Звекич, Брано Якубович, Ведран Муягич, Армин Бушатлич, Марио Шеварач и Сенад Шута. Главните теми, заложени в творчеството на Dubioza, са за разбирателство, легализиране на марихуаната, упрек срещу управлението на Балканите, призив за толерантност, обединение на съседските държави и подкрепата им. Чрез стиловете ска, рок, реге, дъб и много смях, усмивки и остроумие, музикантите искат да покажат на всички Източноевропейски народи, че можем да бъдем едно цяло, че можем да променим животите си, стига да осъзнаем качествата и силата си.
С Dubioza Kolektiv се срещнахме на фестивала Electric Castle, където изнесоха невероятно забавен, жизнен и ударен концерт. Часове по-рано проведохме среща с тях зад сцената, а ето и какво казаха за медията ни бас китариста Ведран Муягич.
-В голяма част пеете на английски. Въпреки това пишете музика за Балканите и социалните теми, свързани с региона. Мислите ли, че чужденците разбират нашият начин на живот?
Да, ние имаме албуми и на английски, и на хърватски. Когато групата се сформира, започнахме да говорим главно за локални проблеми и ситуации, но колкото повече време минаваше, толкова повече Европа и останалата част от света успяха да се „балканизират“. Всички тези теми, които мислихме, че съществуват само в нашия регион, бавно се разпръснаха и забелязахме, че навсякъде има неща, които наподобяват нашите политически ситуации – и в Германия, и във Великобритания, дори в САЩ. За жалост, все по-малко се налага да обясняваме на останалите за какво пеем, защото хората почнаха да се сблъскват с подобни проблеми в собствените си държави.
-А вие обичате ли Балканите или както се пее в една ваша песен – искате да избягате от тях?
Винаги сме имали смесени чувства по този въпрос. Обичаме дома си и в същото време мразим как някои неща в икономическо и политическо отношение се развиват. Затова много хора бягат. Заминават в Западна Европа, търсят по-добра работа, по-добри възможности. Милиони босненци, хървати, сърби, българи, поляци живеят другаде. Всеки иска да избяга и да намери нещо по-добро. Ние се опитваме да им припомняме, че в крайна сметка трябва да открият удовлетворение най-вече вътре в себе си, независимо къде се намират териториално. Защото ако всички избягаме от родните си страни, кой ще остане? Важно е да се опитаме да променим нещата. Дори и да не успеем, поне нека опитаме.
-Коя е характеристиката на балканските народи, която ни отличава от останалите нации?
Трудно е да обобщиш, а и обобщенията са опасни, защото могат да доведат до грешни заключения, но ако има едно нещо, което е със сигурност общо между Източноевропейското население, то това е, че сме много страстни за всичко – музика, живот, храна, любов, войната помежду ни. Не знам дали тази комбинация е за добро или лошо, но тя ни обединява.
Когато свирим в някоя балканска държава, концертите са много по-лични, много по-физически, емоционални. Хората участват в шоуто на 100 %. Когато свирим в други държави, хората някак си са само зрители, очакващи просто да ги забавляваме. Тук е по-лесно, защото сливаме енергията си с тази на публиката.
-Мислиш ли, че мечтите се сбъдват за артисти от малки държави като нашата?
Мисля, че ако си достатъчно упорит и работиш здраво, ще успееш. Преди 15 години започнахме много трудно. Не можехме да отидем никъде без визи, само в Сърбия и Хърватия. Беше досадно, отнемаше време и енергия. Ако разкажа на младите банди от съвремието какво е било тогава и през какво щеше да се наложи да минат, ако се бяха родили в тези години, сигурно щяха да се откажат от музиката. Но ако успееш да преодолееш тези пречки, то тогава можеш да постигнеш всичко.
-А кое е най-далечното място, до което сте стигали сега?
О, свирили сме къде ли не! Австралия, САЩ, дори в Нова Каледония, както и във всяка страна в Европа. Реално не сме ходили само в Азия и Африка, но определено ни се иска.
-Разкажи ни повече за бъдещите ви музикални планове.
Миналия ноември издадохме последния си албум на босненски и направихме турне. Това лято ще участваме във фестивали и клубни шоута. Зимата ще спрем, за да запишем следващия си албум, който ще излезе през 2019-та. Този път ще е на английски. Ще следват снимачни дни на клипове, промотиране и всичко обвързано с техническото изпълнение на един албум.
-Вие сте свирили в България и преди, но не в Пловдив. Обмисляли ли сте да направите концерт при нас?
Разбира се! За сега сме свирили в София и на Каваци на морето. Минавали сме през Пловдив, но никога не сме спирали и не сме го разглеждали. Но със сигурност звучи добра идея и с удоволствие бихме изнесли концерт там, стига някой да ни покани, защото сами ни е трудно да се поканим.
