„Деца – слънца“ с пожелания за Коледа от много страни

0
10382
„Деца – слънца“ с пожелания за Коледа от много страни
Снимка: Калинка Русалова

Предстоят едни от най- големите християнски празници. Жадуваме да чуем позитивни истории, да видим как децата ни вървят напред по пътя на успеха, да се докоснем до сърцати хора. Преди около три години нашият екип Ви запозна с пловдивската учителка – г-жа Калинка Русалова. Споделихме част от вдъхновяващите практики, които тя провежда със своите ученици. Днес  отново се срещаме, за да видим какво ново се случва с класа „Деца – слънца“.

 Г-жо Русалова, представете се на нашите читатели.

Здравейте! Учителка съм в ОУ „Васил Левски“ Пловдив. Работя с ученици в ГЦОУД/НЕ. Тази година с моята колежка Боянка Митева поехме с  първокласници. Учениците ни са много добри, умни, знаещи, можещи и заслужено носят името на класа „Деца – слънца“.

„Деца – слънца“ с пожелания за Коледа от много страни
Снимка: Калинка Русалова

Чудесно! Г-жо Русалова, измина доста време от последната ни среща. Как се промени Вашият професионален път оттогава?

Много, много добре.  Бях удостоена със значка „Будител“ и призната за иновативен учител. Въведох редица интересни практики, които ми донесоха признанието „Образователен лидер 2019”, в категория “Приобщаващи практики”.  Преди месец защитих с отличие Първа ПКС – Първо ПКС – най – високото професионално равнище на компетентност за педагогическия специалист . Към момента съм обучител на учители на тема „Как да превърнем образователната институция в по- желано място“ към „Информа“  и споделям опита си с колеги от цяла България. Вярвам, че училището може да бъде любимо място за всяко дете. Когато учениците са щастливи, с лекота ще усвоят учебния материал. Родителите ще бъдат  спокойни, а учителите – удовлетворени, че са допринесли за благоприятното развитие на своите възпитаници.

Чак ми се прииска да съм отново на училище! Продължавате ли още да си партнирате с Ваши колеги от чужбина?

О, да, разбира се! В края на септември стартирахме с  eTwinning проекта “My European Schoolmates“. В него първокласниците си партнират с 58 училищни екипа от Испания, Молдова, Португалия, Малта, Италия, Унгария, Франция, Гърция, Полша, Румъния, Белгия, Турция, Литва, Словения, Грузия, Естония, Австрия, Сърбия. Направихме виртуална среща – представяне на  всички участници. Научихме по нещо за другите. Представихме класа, училището и страната си. Дейностите са леки, приятни за учениците, съобразени с техните интереси и възможности.  Заедно отбелязахме Европейския ден на многоезичието; запознахме се с националните символи на всяка една страна, като учениците сами изработваха националните флагове. През ноември учениците представяха забележителности от родния си край. Използвахме максимално времето, когато бяхме в ОРЕС и в часовете по Занимания по интереси се „разхождахме“ из  градовете и известните обекти, показани от далечните ни приятели. Чрез рисунки и кратко описание, ние им разказахме за Стария град, Пеещите фонтани, Римския стадион, Младежки хълм. Научихме, че Айфеловата кула е висока 324 метра, а Партенонът е посветен на покровителката на града – Атина. Разбрахме каква е легендата на славния исторически град – Краков. Тя беше представена като видеофилм от нашите партньори от Полша.  Забавно е – учениците избират забележителностите и начина, по който да ги представят.

Вече сме на коледна вълна. Поздравени сме за сега от ученици от Франция, Португалия, Италия, Полша. Очакваме още коледни сюрпризи.

Нашите „Деца – слънца“ също направиха страхотни картички и пожелаха да изпратят поздравите си до международните ни партньори. Учениците сами се стараеха да напишат коледно пожелание. Нищо, че  изучават Английски език само от няколко месеца, те  успяха да изпишат „Merry Christmas“ на своите картички.  Когато получим честитки, се стараят да ги прочетат.

Освен с колеги от Европа знаем, че Вие поддържате връзка с учители и от други континенти. Разкажете нещо повече за някои съвместни дейности с тях.

„Деца – слънца“ с пожелания за Коледа от много страни
Снимка: Калинка Русалова

Да, с годините разширих кръгозора от колеги. Освен от Европа, имам партньори от Африка, Америка и Азия, за сега. Миналата година успешно си партнирахме с колеги от Того и Тунис. По моя идея реализирахме международния проект „За доброто, приятелството и мира“. Фокусирахме се върху общочовешките ценности – доброто, приятелството, съпричастността, сътрудничеството, родолюбието, толерантността. Направихме няколко виртуални видеовръзки с  нашите партньори, които вярвам, че нашите „Деца – слънца“ дълго ще помнят. Учениците уловиха различията между своя живот и този на децата от Того. Няма да забравя след края на първата видеосреща, настъпи мълчание. Един ученик тихо възкликна „Госпожо, видяхте ли ги? Те нямат нито хубави маратонки, нито някакви скъпи дрехи. Повечето даже бяха боси.“  А, чухте ли как говорят за своята родина?  – попитах аз. С любов! Тези ученици  разказваха, че живеят в най – прекрасната страна, дори ни поканиха лично да се уверим в това. Може да нямат скъпи дрехи, обувки, електронни устройства и  тн. , имат нещо много по – ценно, което в днешно време все по – рядко се среща. Имат сърце. Тези ученици споделиха, че са се организирали и са направили почистване на брега на океана. Децата разказваха за своите мечти. Те, също като нашите „Деца – слънца“ обичат игрите, мотивирани са да учат, защото знаят, че знанието е пътят към по- добър живот.

С учениците от Тунис също имахме вълнуващи срещи. На една от тях присъства екип на bTV и заедно с моите ученици, участвахме в Уроци от бъдещето.  Заедно с партньорите Всички заедно участвахме в създаването на Книгата. Заедно с партньорите създадохме Книгата За доброто, приятелството и мира.

„Деца – слънца“ с пожелания за Коледа от много страни
Снимка: Калинка Русалова

Вчера пък бяхме поздравени от ученици от Израел. През лятото направихме връзка с тяхната учителка от Холон – Нета. В личен разговор тя сподели, че се радва да има партньорство с учител от България, защото има приятели оттук и е с  прекрасни впечатления от нашата страна. Нета е учителка по Английски език на 9-10 годишни ученици. При планирането на общите дейности, трябваше внимателно да обмисля с какво могат да се включат нашите деца, за да им е забавно, полезно и според техните възможности. До като миналогодишните четвъртокласници спокойно можеха да се представят и разкажат нещо за себе си, сега учениците ни са първокласници и още не са усвоили чуждия език. Има обаче послания, за които не ни е нужно да знаем чужд език и със сигурност докосват повече от казаните думи. Усмивката, топлият поглед, доброжелателността  – лесно достигат до всеки човек.

Първата дейност, която планирахме с учителката от Израел, беше да отбележим заедно Деня на усмивката. Първокласниците направиха емотикони с усмивки, които споделиха с далечните си приятели. На специална Падлет стена всеки имаше възможност да напише какво го кара да се усмихва. Нашите деца видяха, че имат общи неща – обичат да бъдат сред приятелите си, усмихват се, когато са щастливи или направят нещо добро за някого. Това беше първата виртуална среща. Исках да научим нещо повече за тяхната култура, история, за това предложих на Нета да разкажем за предстоящия празник от националния календар. За нас това беше Денят на народните будители. Разказахме за делото на Кирил и Методий, Васил Левски, Иван Вазов, Христо Ботев. Направихме поздравителна картичка с един от най – ярките символи на България – розата. Има с какво да се гордеем! В някои от следващите виртуални срещи, можем да разкажем за националните символи. Обогатихме знанията си с  непознат за нас празник – Ханука, известен още като тържество на светлината. Подобно на християнската Коледа, Ханука е семеен празник за евреите. Най – очакван е за децата, защото през всичките осем дни те получават подаръци. Учениците от Холон направиха рисунки и картички за нашите „Деца – слънца“. Докоснахме се до тяхната азбука, представена във вид на малки дървени кубчета. Истински празник беше, когато получихме всичко това по пощата! Планираме и още общи дейности. Ще научим за живота на другите, за техните интереси, мечти, а може би ще опознаем повече и себе си. Тези уроци няма да открием в учебниците за първи клас, но вярвам, че нашите деца дълго ще помнят.

Колко интересни неща споделяте! За Вас можем да кажем, че сте успешен учител, получили сте сериозни отличия и с времето станахте разпознаваема в образователната система. Споделете ни каква е тайната на успеха.

Снимка: Калинка Русалова

Много са нещата, които трябва да се вземат под внимание. Учителят трябва да бъде професионалист в областта, в която преподава и да не спира да се интересува от нови неща. По – високата квалификация създава вътрешно удовлетворение, увереност. Това се усеща от учениците, родителите и т.н. За себе си мога да споделя, че изучих всичко, що касае моята професионална подготовка. Завърших най – напред висше образование за детски учител. Опитът в тази област ми беше много полезен, защото детските учители са… уникални хора. Ежедневните предизвикателства, пред които ги поставят децата, ги правят някак по – гъвкави, прозорливи, тренирани да очакват всичко във всеки момент и да го приемат с усмивка. Продължих с професионалната си квалификация и станах начален учител. Не спрях до тук – завърших успешно магистърска степен, още години специализация за Начален учител с Английски език и продължих с ПКС – тата до най – високото стъпало. 16 университетски години до тук.

Другого, което трябва да имаме е  доза амбициозност и да учим своите ученици да се целят високо. Когато ни попадне информация за някакъв ученически конкурс, да мотивираме учениците да участват, да ги поощряваме, да им вдъхваме вяра, че имат всички качества да успяват. Една от най – важните ни мисии като учители е да научим децата да си сътрудничат, да работят в екип. Не случайно това е основно изискване на всеки работодател. Трябва да умеем да създаваме позитивна среда. Не всичко в ежедневието ни е розово, но все пак да се фокусираме на положителното. Да акцентираме на доброто, да учим учениците да го откриват, предават на другите, защото правейки добро, единственото, което можем да постигнем е да се заредим с положителна енергия и да се почувствате истински щастливи.

Г-жо Русалова, има ли нещо, което ако имахте възможност, бихте променили в училище?

Да, благодаря Ви за въпроса! Ще ми се да има повече часове, в които учениците да не са на чина.  Децата имат нужда да се раздвижват, да творят, да споделят, да усещат, че са значими, да чувстват, че са обичани, подкрепяни. Ако имах възможност, бих въвела Час по щастие. Нека учениците да споделят какво ги прави щастливи, да помислят как  могат да зарадват някого, как да открият тъгата в другите и какво могат да направят, за да бъдат полезни  – за себе си, близките си, обществото.

Пред прага сме на светли празници. Искате ли да поздравите някого?

Най – очакваните празници! Вълшебно време! На първо място искам да благодаря на моето семейство  за подкрепата! Всички допълнителни дейности, с които се занимавам са много хубави, но отнемат време, а когато си майка, учител, имаш хобита, то никога не стига. Благодарна съм на моята колежка за разбирането, на ръководството и колегите за окрилението! Чувствам се прекрасно тук в ОУ „Васил Левски“ Пловдив и в пълен заряд да продължавам да „забърквам нови вълшебства“.

„Деца – слънца“ с пожелания за Коледа от много страни
Снимка: Калинка Русалова

Използвам възможността  от свое име и от името на моята колежка да благодарим на родителите. Благодарим за подкрепата и уважението, позитивните жестове, които правят към нас и нашите деца. Живеем във време, което поставя на изпитание устойчивостта ни, нашата гъвкавост и човечност. Но това е и времето, в което показваме, че сме екип. Вярваме, че заедно ще създадем един силен екип, в който всеки съзнава своето място, отговорност и принадлежност! Нека личат следите, които оставяме след себе си, родени от доброта, съпричастност и любов!

Весела Коледа пожелавам на всеотдайния екип на НЧ „Светлина – 1929“ с. Труд, на което съм председател! Щастлива съм, че читалището спечели проект по програма “Подкрепа за частни организации в областта на любителското изкуство” на Национален фонд “Култура! Проектът “С пълни шепи от извора” включва възстановяване на обичай „На жътва” в село Труд. Само като си представя – три поколения на една сцена, всички с народни носии, с песните, танците, настроението… Ето това е българското! Да го съхраним и предадем на децата си!

Весела Коледа!

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 4.9 / 5. Брой гласове: 29

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.