Иван Вазов написва Епопея на забравените на Джамбаз тепе

Инициативата цели да запознае и вдъхнови младите ни съграждани с вековната история на Пловдив

0
1220

Пловдив е най-старият жив град в Европа и пети в света.

Димитър Райчев, вестник “Марица”, сдружение “Аз обичам Пловдив”, Фондация Бауерзакс и доброволци се заемат да увековечат историята на всяка една локация в града под тепетата чрез гражданската инициатива # REMEMBER PLOVDIV.

В няколко поредни броя на “Марица” ще разкажем историята на Джамбаз тепе. На турски означава „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни по стръмните му скали от югоизток. Известно още под името Орфеев хълм, в подножието му се намира Античният амфитеатър, а през древността се издигал храмът на Аполон.

Иван Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия, през 1880 година. И веднага свързва съдбата си с Джамбазтепе. На първо време си наема квартира там, в малка жълта къщица. Старата гъркиня, у която живее, го нарича “палеос антропос” – старовремски човек, понеже, макар и млад, той бягал от веселбите на веселия тогава Пловдив.

“В тая скромна стаичка аз написах, може би, най-доброто си нещо – “Епопея на забравените”, спомня си поетът.

После за около година живее и у своя другар Иван Лилов, а от 1883 г., спестил достатъчно средства, успява да се сдобие със собствен дом в Пловдив.
“Подир една година (откак се бях пренесъл в къщата на Лилов) купих си турска къща в Пловдив на “Орта Мезар” (срещу гробищата). В тая къща изработих най-многото си трудове: “Гусла”, “Поля и гори”, “Загорка”,  “В царството на самодивите”, “Неотдавна”, “Митрофан и Дормидолски”, куп разкази, пътеписи”, спомня си поетът след това. В Пловдив са написани повестите “Чичовци”, “Немили-недраги”, “Хаджи Ахил”, стихотворения като “Не се гаси туй, що не гасне”…

Отначало живее сам, заедно с едно дете – Иванчо, за което съобщава, че е сираче от Батак. Съдбата на детето е сюжет за стихотворението “Възпоминания от Батак”: “От Батак съм, чичо, знаеш ли Батак?”.

Вазов дейно  участва в обществения и културния живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател.

През 1881-1885 г., заедно със своя приятел и съратник от този период Константин Величков, той редактира вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Конституцията от княз Александър Батенберг. През 1884-1885 г. е подпредседател на Областното събрание.

В началото на 1881 г. Иван Вазов е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878 г.). През 1885 г. с Величков основават списание „Зора“ -първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори.

Когато идва в Пловдив, Вазов е на 30 години, напуска го на 36. И точно тук създава произведенията, които стават основата на българската следосвобожденска литература.

Строили “Свети Димитър” след Клокотнишката битка

Православната църква “Свети Димитър Солунски” на Джамбаз тепе е осветена на 18 януари 1838 година. Според една версия основите на храма са  положени още по времето на Иван Асен II, след Клокотнишката битка в 1230 г.  По-нататъшната й история не е известна. Едва през 1578 г. Стефан Герлах споменава за съществуването на църква „Св. Димитър“ в града. На 13 април 1767 г.  била ограбена  от разбойници, начело с някой си Мустафа, според една гръцка летописна бележка

Преди последното възстановяване на храма, в началото на XIX век, той представлявал малка постройка, в която се черкували и българите от Кършияка и Мараша. Строежът на нова църковна сграда започнал в 1830 година и струвал 264 270 гроша, според запазена сметка от 18 януари 1838 г. Главен дарител, със сума от 10 000 гроша, е митрополит Никифор, следван от Вълко Тодоров Чалъков – Големия и други българи и гърци.

По време на антигръцките вълнения през 1906 г. българи превземат храма. От 1922 до 1964 г. той е отдаден за ползване на Руската задгранична православна църква. През следващите десетилетия стои заключен и в него се служи само на храмовия празник Димитровден. След основен ремонт (2004-2007) е открит за редовни богослужения.

Антониади вдига първата аптека

Къщата на един от първите  дипломирани пловдивски лекари – д-р Сотир Антониади, е построена на Джамбазтепе през 1872 година. Тя е  на два етажа –  приземният, в който се влиза направо от улицата, е приспособен за аптека; а горе, с вход откъм типичен пловдивски възрожденски двор, е жилището. Отвън сградата е украсена с позлатени барелефи на древногръцките богове Асклепий и Хигия и на бащата на медицината Хипократ. Аптеката  е богато подредена с порцеланови и кристални съдове за съхранение на медикаменти, етерични масла и галенови препарати.  След  реставрацията къщата приютява малък музей за историята на фармацията в Пловдив.

Антониади е роден през 1843 г. в Станимака, днес Асеновград. Следва медицина във Виена, практикува в Париж. Депутат в Областното събрание на Източна Румелия, а след Съединението на България – в Народното събрание на Княжество България. Бил е и кмет на Пловдив от 26 януари до 20 април 1883 г. След 1915-а се преселва в Гърция. Умира през 1928 г.

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.