Съвсем наскоро, на 17-ти октомври, в Дом на културата „Борис Христов“ Община Пловдив представи плана за бъдещата визия на площад „Централен“, заедно с екипа, стоящ зад него. В присъствието на арх. Румяна Пройкова и представител на фирмата изпълнител „Драгиев и Ко“ пловдичани се запознаха със съдбата на площадното пространство и идеите, заложени в него. Идеи, които все още са под въпрос, а някои може и да отпаднат. Може да си припомните историята ТУК. Освен бурните реакции и спорове, един съществен момент привлече вниманието на мнозина. Архитект Ирина Дакова обясни, че части от нейния авторски проект, който е изготвила още през 2015-та е бил използван за визуализация в медийното пространство вместо визуализациите на планът, изработен от екипа към Общината. Нейният план е дипломната ѝ работа, която печели първо място на конкурс към Дружество „Архитектурно наследство“ в сферата на опазването на архитектурното наследство. Проектът е обнародван и качен в интернет пространството с името на автора си.

Ирина Дакова също показа своя проект пред обществото, а часове преди това застана пред мен, за да си поговорим за площад Централен и за нейното предложение.

-Ирина, обясни на читателите ни по какво точно двата проекта си приличат.

В момента двата проекта си приличат по начина на цветовото третиране на настилката и сходната графика. Това може да се обясни не като заимстване, защото и моята, и тяхната идея целят да се сигнира неизкопаната археология в настилката, така че когато човек е на съвременното ниво и види разликата в цветовете, да си представи, че на едното място е минавала колонадата, а после започва улицата. Това е най-съвременното направление в експонирането на неразкрити елементи. Реално проектът, който видяхме, третира само настилките, а не пловдивските градоустройствени проблеми, заради които беше направен международният конкурс през 2014-та. Една от стъпките в правилната посока е, че се стеснява паркингът пред хотел „Тримонциум“. В моя проект той напълно изчезва. Има проучвания как може да се направи паркинг под самия хотел на ниво -2, под археологията. Тя е на нивото на сутерена на „Тримонциум“, така че под нея може спокойно да се изгради подземен паркинг, собственост на хотела. А на мястото на сегашния, да се изгради една паркова среда.

-Твоят проект е дипломен, но какво те вдъхнови да го изградиш точно такъв, какъвто е?

Както казах, площадът има градоустройствени проблеми и проблеми на ниво хомогенност на пространството. Той е съставен от отделни части, които не комуникират помежду си. Най-лесният пример е фактът, че хората го използват само за преминаване. Не може да ги накара да се задържат за дълго на него. Затова подходът, който аз съм избрала е да дам на площада живот, да върна хората на него и едновременно да интегрирам средата така, че археологията и съвременното ниво да не се противопоставят, а да участват в една обща структура, която се прилива от едното към другото. Аз правя една нова среда, в която третирам пространството чрез множество наклонени равнини и рамки, които да интегрират плавно прехода от едното ниво към другото. Започвайки още от подлеза на „Капитан Райчо“. Когато един човек излезе от него веднага да поеме пътя си през разкопките по един непринуден начин и да му е приятно да прекара време там.

Отделно правя едни експозиционни площи, които служат и като малки градски елементи – пейки, оградени пространства, включително и за художниците там, и за други фестивали. Идеята е те да са стъклени, за да могат през тях хората да виждат археологичните останки под себе си. С други думи, освен в настилката, на места, където няма да се пречи на движението и комуникацията, античната структура ще се появи на съвременно ниво в стъклен обем. Разбира се, остава си мястото, на което се организират големи мероприятия. В моят проект е включена дори постоянна сцена, която няма нужда да се монтира и демонтира постоянно.

Заложила съм и промяна на Пощата, защото нейният вид не би трябвало да продължи да функционира по този начин. Аз предлагам тя да се превърне в един интерактивен музей. Да помещава и Информационния център и всичко, необходимо и прилежащо към нея. Също така да се изгради подлез и под сградата, през който да се преминава.

-Фирмата изпълнител отрече да е използвала твоя визуализация.

Това, което може със сигурност да се потвърди е, че визуализацията е извадена от таблото с моя проект едно към едно и е поместена от медиите в статиите за предстоящите събития. От самата фирма казаха, че вината е в самите медии. Аз трудно мога да си представя как ако съм една голяма фирма и цяла година се използва чужда визуализация в различни сайтове, няма да го забележа и няма да подам сигнал тази дейност да се прекрати.

-Това, че двата проекта са сходни, означава ли, че ти одобряваш предложението на Общината?

Самото третиране на настилките е стъпило на много съвременни и правилни постановки, но това е една много малка част от нещата, които трябва да се случат на площада. Да, те ще му придадат по-приветлив вид, но всички останали проблеми ще останат неразрешени.

-А с кои инфраструктурни решения не си съгласна?

За мен има необосновани водни площи на места, където не е логично. Западните пропилеи също са откъснати от съвременната структура. Цялата археология остава откъсната, всъщност. В най-добрия случай хората ще погледнат през парапета и ще си подминат. Не случайно са им измислили названието „Дупката“ и вместо да се радват, че ще се експонира, се чудят защо се копае.

-Какви материали предлагаш да се използват за настилката?

Материалите трябва да са качествени. Това е основното! От там насетне, за мен не е толкова важно какви ще са за ниво съвременен площад. По-важно е на ниво археология реставрацията да е качествена, за да не се чувстваме в някаква бутафория и да не губим духа на миналото. Разбира се, за предпочитане е естественият камък. Едва ли има кой да го отрече.

-Изчислявала ли си на каква стойност излиза твоят проект?

Ако не включваме най-големите екзотики като премахването на паркинга и минаването под Пощата, не излиза много по-скъпо от този на Общината. Не мога да кажа точната цифра, но той също третира настилките, включва редица сухи фонтани, заради горещото лято, включва и прекрасно нощно художествено осветление, с което емоцията ще площада коренно ще се промени.

-На показването на проекта в Дом на културата „Борис Христов“ кметът и арх. Пройкова заявиха, че при желание може да си бъдете взаимно полезни. Осъществи ли се подобен контакт помежду ви?

Да, видях се с арх. Пройкова. Тя ме изслуша много търпеливо и с удоволствие, но за сега няма как да работим заедно. На този етап не знае как да ме включи в процеса.

-Каква е целта на представянето на проекта ти?

Да разкрия на обществото какъв потенциал има площадното пространство и да покажа една алтернатива на това, какво би могло да се случи там и то в съвсем реални параметри. Когато защитавах проекта си пред комисия от най-добрите експерти в областта те казаха, че ако има начин това да се случи наистина, Пловдив ще се сдобие с най-интересния и хубав център в Европа.

ХАРЕСА ЛИ ВИ СТАТИЯТА?

Ирина Дакова: В проекта на Общината за площад „Централен“ археологията остава откъсната от съвременната структура
4.4 от общо 7 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!