Народните ни будители са тези, които поемат съдбата в свои ръце и с цената на много жертви променят пътя на цял един народ и цяла страна – България. Хора като Св. Св. Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Петър Берон, братя Миладинови, Петко Славейков, Захари Стоянов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и още много други са  тези, които са променили хода на историята. С личния си пример са пробуждали желанието на българския народ да възстане срещу неправдите, да обича майчиния си език и с гордост, въпреки всичко, да се наричаме българи.

Живеейки в днешната свободна страна е трудно на младото поколение да си представи колко георизъм и себеотрицание е било необходимо, за да постигнат народните будители своето начинание. Ако се опитаме да обясним с една единствена дума този светъл лъч в българската история – Възраждането, най-правилната ще бъде „Пробуждане”. Именно това е моментът, в който ние като българи осъзнаваме, че колкото и тежко да е било нашето положение, само ние и единствено ние можем да променим съдбата си.

За родоначалник на националноосвободителната идеология, с пълно основание, се смята Паисий Хилендарски и неговата „История слаянобългарска”. Появата на Паисиевата история е обект на сериозен интерес от страна историческата наука. Въпреки че са правени много изследвания, свързани с личността и причините за написането на великия му труд, дълго време делото на Паисий Хилендарски не могло да бъде обяснено.

Съществуват различни мнения по отношение написването на „История славянобългарска” и патриотичния зов на Паисий Хилендарски към българското население. Дълго време този зов е смятан за изолирано явление в живота на българското общество през XVIII век, което е далечно предусещане на едно развитие, което ще започне десетилетия по-късно. Всъщност Паисий Хилендарски е успял да предвиди и опише в своята история новия процес на обществено развитие, да забележи новите елементи, зараждащите се сили в българското население и задачите, които стоят пред това население.

Паисий Хилендарски е роден в Самоковската епархия през 1722 година. През 1745 година заминава при своя брат Лаврентий, игумен в Хилендарския манастир, и става монах. Именно там той израства и се развива идейно. По-късно като монах и водач на поклоннически групи той обикаля българските земи, където се запознава с положението, страданията и стремежите на българския народ. В тази среда той решава да напише история на българския народ. Идея, която е подтикната от въздействието на икономическите и социалните промени в живота на българите. Отчетливото разграничаване между християнските народи пробужда нуждата от история, която да разграничи миналото на българи, власи, сърби и гърци.

В продължение на две години Паисий Хилендарски събира материали в библиотеката на Атон. През 1761 година посещава Сремски Карловци, голям сръбски културен център в Австрия, където се запознава с руския труд на дубровнишкия абат Мавро Орбини- „Книга историография”. От този труд той черпи много сведения за южните славяни и взаимства идеята за общославянското единство. Това съчинение дава много от необходимите сведения за написването на „История славянобългарска”. След завръщането си от Австрия, Паисий се установява в Зографския манастир, където през 1762 година завършва своята славянобългарска история.

По-късно Паисий извършва нещо, което е не по-малко важно от написването на историята, а именно разпространението ѝ. Започва сам да я разнася по българските земи. Не след дълго се появяват и първите преписвачи. Първият, от които, е поп Стойко Владиславов от Котел.

„История славянобългарска” има общо 85 страници. Състои се от два предговора, основна част и послесловие. Първият предговор е взаимстван от труда на Цезар Бароний и е озаглавен „Полза от историята”. В него се изтъкват ползите от историята, както за обикновения народ, така и за великите владетели. Вторият предговор е лично дело на Паисий Хилендарски и е озаглавен „Предисловие към тия, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история”. В него той описва целите, към които се стреми написвайки историята- укрепване на българското съзнание у народа, чрез разкриването на неговото минало.

„Внимавайте вие читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и вашите бащи, прадеди и царе, патриарски и светии. За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език.”

По-нататък Паисий дава гърците за пример на тези, които се отказват от своя род и език. Той подчертава, че и при гърците има по-славни народи, но никой грък не оставял своя род и не се влачи по чуждите земи. С тези упреци Паисий няма за цел да сложи разделителна граница между гърчеещите се и останалите българи, а да призове българите да не забравят, че и ние сме имали славно минало, свое царство и държава, че българите са владели над „силни римляни и мъдри гърци”. Седователно той призовава гърчеещите се да се върнат към своя език и род. Съдържанието на същинската част на “История славянобългарска” е ярко изложение на историческото минало на България в духа на съществуващите, по това време, историографски традиции.

Благодарение на „История славянобългарска” Паисий обръща внимание на българите върху изконни и може би позабревени ценности. Чрез историите за силата на българските владетели и народ в миналото, той цели да обърне погледът на българското общество през XVIII век върху идеали, ценности и надежда. Все елементи, които стоят в основата на пробуждането на българите през Възраждането и станали причина много български герои да започнат националноосвободителното и просветно движение, довели до освобождението на българския народ от османското иго.

Денят на народните будители е създаден, за да повдигне настроението в българското общество след подписването на Ньойския договор. Причините са сходни с тези, които подтикват Паисий Хилендарски да напише „История Славянобългарска”. Същите причини са актуални и днес. Повече от всякога имаме нужда да погледнем към славното минало, но не само, за да се гордеем с него, а и за да се вдъхновим и тръгнем по пътя на съвременното ни пробуждане.

Честит Ден на българските народни будители!

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.