Как айляка се отразява на чиляка?

„Образите на айляка са разхождащият се г-н Цариградски, облечен целия в бял костюм и бели ръкавици. Дамите с чадърчета и своите кавалери в Градската градина. Групата на футболните запалянковци. Групата на кибиците, седящи по пейките и пред блоковете.“

0
339

Фотография: Александър Карамфилов

Венеция, Рио де Жанейро, Бенш, Ница, Берлин… Какво е общото? Всички тези градове са домакини на едни от най-величествените и грандиозни карнавали в света. До година, точно на 4-ти май, Пловдив гордо ще може да се присъедини към градовете, които имат собствен колоритен карнавал, носещ кокетното име „Айляк парад“. Той е  проект на Фондация “ЖАР театър-изкуство-култура”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация “Пловдив’2019” и в партньорство с HANDMADE PARADE – Великобритания, STALKER TEATRO – Италия, НЧ “Възраждане 1983” – Пловдив, НЧ “Младост 1983” – Пловдив, НЧ “П. Р. Славейков 1908” – Пловдив, НЧ “Назъм Хикмет 1922”  –  Пловдив и НЧ “Н. Вапцаров 1928” – Пловдив. В карнавала ще вземат участие и много ученици, децата от музикалните школи на НЧ „П. Р. Славейков 1908“, представители на БЧК, както и децата от дом „Олга Скобелева“.

На 27 октомври 2018 година ще се организира една генерална репетиция, една проба-грешка (надяваме се без грешка) в парк Лаута, за да могат организаторите да проверят как се справят и дали вървят в правилна посока.

Точно затова от “ЖАР театър” реализират поредица от дискусии, в които събират различни прослойки на пловдивското общество и отправят въпросите си към тях, а именно: „Какво е айлякът“ и „Кои са ярките образи, носещи пловдивския айляк през годините“. Всичко с цел да се чуе мнението на тези, които през 2019-та ще се насладят на парада и на неговата база да се изградят сюжетните линии.

Вчера се състоя третата подред дискусия, която се помести в Клуба на пенсионера на бул. „Шести септември“ до Второ ДКЦ. Този път своите спомени разказваха хората от третата възраст, които закипяха бурно заедно с отправените им теми. Най-голямо разногласие създаде въпросът дали Мильо трябва да е включен в парада като един от ликовете на града. Групата буквално се разцепи на две, а виковете огласиха пространството. Но всичко свърши благополучно, когато старото поколение, натрупало толкова знания, преживявания и опит, разказа своите ярки, носталгични и така меко романтични спомени от Пловдив такъв, какъвто е бил в тяхната младост. Това бяха времена на Бохемия, които за жалост, аз не съм уловила. Времена на художници и поети, на кръчма „Пловдив“ и „Малкия Бунарджик“, но нека не говоря за неща, за които само имам смътна представа, а отстъпя думата на тези, които са го преживели. Ето и тяхната представа за айляка.

„Айлякът е символ на неангажиран човек, лежерен, човек на удоволствието. Вътрешно свободен човек, който е винаги в добро настроение. Човек майтапчия, с чувство за хумор. Необременен с отрицателна енергия. И не на последно място – човек, който винаги ще намери време за едно споделено кафе.“

„Образите на айляка са разхождащият се г-н Цариградски, облечен целия в бял костюм и бели ръкавици. Дамите с чадърчета и своите кавалери в Градската градина. Групата на футболните запалянковци. Групата на кибиците, седящи по пейките и пред блоковете.“

„Характерни примери за Пловдив са незабравимите жабешки бутчета на „Малкия Бунарджик“ и кръчма „Пловдив“. Правехме си чести серенади под прозорците. Разказвахме вицове с часове, за някои от тях имаше и санкции. Желанието на пловдивчани да се изкачват по тепетата и да посрещат изгрева.“

„Разликата в кръчмарлъка и хората, които посещаваха кръчмите, като „Пловдив“ преди 9-ти септември и след, е голяма. Атмосферата беше възрожденска, откривателска. Създаваше се от писателите, художниците като Жоро Слона. На тези маси актриси танцуваха, снимаха се филми, бохемите разменяха идеи.“

„Айлякът са бабите на Бунарджика и бабите в Капана, преди да беше толкова модерен. Айлякът беше песните по улиците. Сега ако запееш по улицата, ще те глобят. Айлякът е да си обул различни чорапи, но да се чувстваш добре. Айлякът е вятърът да играе в косите ти.“

Хуморът е много важен за духа на пловдивчанина според възрастното поколение. То с усмивка се сеща за миналото, защото съвременния българин има много качества, но хуморът като че ли изтънява от духовността ни. Дали заради времената, в които живеем, или заради тегобите. Но колкото и години да минават, Пловдив винаги ще се свързва със своята свобода, своите художници и своите шеги, които го изграждат като най-красивия град в България.

 

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.