Българският народ винаги е бил изобретателен в методите си за справяне с неприятни ситуации. Едно от най-силните оръжия, които използваме като нация и народ, е умението да се присмиваме на себе си и на живота.
В последните няколко години народното творчество започна отново да засяга наболели битови проблеми, да разнищва политически скандали и да увековечава футболните ни загуби.
Силата на самобитното, народно изкуство засяга всичко свързано с нашето житие и битие. Затова няма как да ви изненадаме, че след като публикувахме статията за „Лято 2018- Сезона на миризливките” , в интернет пространството се появи и ода в тяхна чест.
Стихотворението е озаглавено „Ода за миризливките” и звучи така:
Ода за Миризливките
Легнах телевизия да гледам вечерта
Нещо зад врата ми прелетя.
Скочих в миг да се обувам
Едновременно с това и псувам
Твойта мама насекомо, да е*а.
Ако пак си миризливка, ще умра.
Щом наострих погледът си аз…
Ни бръм, ни тряс, ни прас.
Малката гадина мръсна,
да я барна ще я пръсна.
Докато обмислям плана,
миризливката я гледам на тавана.
Грабнах аз парче Емека…
неее, смъртта и няма да е лека.
С два-три финта хванах я в капана…
Ей сега е**ах аз твойта мама.
Бързо в тоалетната я пуснах
и от поглед грам не я изпуснах.
С две-три пускания на водата
си реших проблема със главата.
В стаята се връщам, вече по добре,
Гледам на тавана още две…
Д**ба .
Изкуството не винаги е идеалистично и красиво. Понякога е натурално, истинско и показващо трагикомичните ситуации в живота. Ние смятаме, че хората с чувство за хумор и различна гледна точка над живота трябва да бъдат показвани. Затова и издирваме автора на произведението “Ода за миризливките”. Очакваме вашите коментари и предположения. Ще се радваме и ако авторът сам ни се представи.
