Да създаваш е най-присъщата човешка черта. Всеки от нас го прави. Плодовете на нашия труд и творчество понякога са реални видими предмети, в други случаи те са във вид на спомени, действия и усещания. Най-важното за всеки човек, който нарича себе си творец, не е продуктът и неговата продажба, а времето, мисълта и душата вложени в направата му. Именно душата, въвлечена в действието го превръща в творчество.
Силвия Илиева е избрала да влага своята душа в направата на ръчно изписани бижута от метал. Името на продуктите ѝ носи наименованието на най-важният за направата им инструмент- „Чук”-а. Тя е творец, който влага душата си, работейки с материали, които по презумция са символ на студенина и бездушност. Тя превръща метала в много повече от това, което е. Превръща го в символ, в красота…
За създаването на своите бижута тя използва стара и интересна техника. Всички надписи са направени на ръка с чукове. Не използва нито гравир, нито друг вид машинна техника за изписване на металните повърхности.
Своите красоти, започва да създава през април месец тази година, но идеята, визията и желанието да твори съществуват много преди да стартира. Семейството, работата и ежедневните задължения са нещата, които в началото я спират да започне. Когато, обаче, е в отпуск по майчинство с второто си дете нуждата ѝ да създава се засилва, а идеята се превръща в сбъдната мечта. Вдъхновение черпи от всичко заобикалящо я. Понякога е минаващ човек, друг път книга, казана добра дума, жест на детето ѝ и др.
„Вдъхновение мога да получа от всичко. Затова ѝ всяко едно бижу може да говори. Структурата на бижуто се съобразява с текста, който ще бъде изписан за да се получи нещо цялостно. Някои от бижутата съответно подчертават определени части на тялото.”
Силвия Илиева използва своите чукове и за да създава бижута по поръчка. В тези случаи вдъхновението ѝ идва от различни и все по-интересни неща. Създавала е лични подаръци само по снимка на клиента, любима негова песен или книга. Можете да разгледате нейните бижута във фейсбук страницата „ Чук Силвия Илиева”.
Творчеството умее да облагородява както предмети така и души. Стартира в съзнанието и минава през душата чрез усещания и копнежи. Процесът продължава докато творбата достигне своя собственик, където отново субективните чувства и усещания я превръщат това, което е.
