boss

Всички сме попадали поне веднъж на ужасни шефове. Може би и те говорят за нас, че сме ужасни служители, но този материал се разглежда от нашата перспектива, така че ще наблегнем на случаите на служителите. Може би, някой ден, когато станем шефове, ще направим нов с 10 истории за най-ужасните подчинени. Но да се върнем на темата.

Та, както казах, всеки от нас е попадал поне веднъж под лидерството на ужасен шеф, за когото сме се чудили защо изобщо е на този пост (шефе, знаеш, че не става въпрос за теб, моля те не ме санкционирай). Оказа се, че доста хора има какво да споделят, а в източник на знание и забавление се превърна сайтът BoredPanda, в чиито материал са събрани десетки кратки истории на работници, посветени на най-ужасните шефове, за които са работили. Аз подбрах 10, но ви предизвиквам ако и вие имате такава история, да я споделите с нас в коментар, за да се посмеем, съчувстваме или просто да ви потупаме виртуално по рамото.

И така, нека започнем.

“Един мениджър веднъж ми обясни: “Всичко трябва да бъде организирано, обозначено и подредено, без бъркотия. По този начин, ако бъдеш заменен, следващият човек може да поеме позицията ти откъдето си спрял, без да пропусне нищо.” На следващия ден тя бе уволнена. Иронията се превърна в най-добрият ми приятел.”

“Работя в тих и скучен офис без машина за храна и автомат за напитки. Имаме само охладител за вода и една стара кафе машина от 90-те, която е собственост на управителя ни. Тя служи за целия офис, а ние сме над 30 души.

Моята добра колежка и приятел Сю реши на своя глава да оборудва офиса си с пакетирана храна за всеки, който е забравил да си донесе, защото офисът ни се намира в предградията и ако забравим да си вземем от вкъщи, трябва да караме дълго, докато стигнем в града. Затова тя запаси един шкаф с овесени ядки, закуски, супи, бисквити и всякакви други полезни неща. Прави го със собствени пари, единственото, за което моли е всеки да пуска петак в една чаша, когато взима нещо.

Въпреки хубавото дело, управителят сметна, че много се разсейваме, когато ходим при нея за храна, затова я накара да изпразни шкафа и да прекрати инициативата. Все още нямаме автомат за храна и напитки…”

boss

“Малка кантора. Двадесет служителя, плюс-минус. Шефът държа дълга реч за строгите икономически мерки и че не можем да си позволим увеличение на заплатите. Седмица и половина по-късно, пристига с чисто нов автомобил “Силверадо”. Отчита го като разход на фирмата, разбира се. Все пак не иска да плаща излишно данъци. Един от малкото културни колеги, буквално се из*** пред кабинета му.”

“Жена ми беше уволнена, когато съобщи в офиса, че е бременна и след време ще се нуждае от майчинство. Управителят ѝ каза, че предпочита да я заменят, отколкото да се занимават с бременни служителки и всичката бюрокрация, покрай тях. Едно много добре написано писмо от адвокатката ѝ ѝ осигури едногодишен отпуск и двугодишен фонд за нея и бебето.”

“Работя в голяма корпоративна компания. От години една чудесна стара женица събира боклука. Всеки от нас има собствено кошче до бюрото си и тя обикаля през всички в края на работния ден. Няма по-очарователна жена. Винаги ме пита как съм и как е минал денят ми. Ако види, че нямам настроение, намира начин да ми го подобри и така дори да съм ядосан, успявам да се прибера с усмивка у дома.

Преди няколко седмици компанията въведе нова политика за намаляване употребата на боклука. Махнаха кошчетата ни, като вместо това трябва да ходим в края на залата и да изхвърлим отпадъците си в общия, голям кош. Това не е такъв проблем, но истинската причина е да намалят разходите. Със съжаление мога да кажа, че от тогава не съм виждал Шанън…”

“По време на изборния цикъл през 2016-та, шефката ни каза, че ако не гласуваме за един конкретен кандидат, ще ни уволни. Все още лъжа как съм попълнил листата при гласуването. Не, че не знаех предварително колко ужасен човек е, но тя пак успя да ме убеди, че най-голямата опасност, пред която съм се изправял, е тероризиращият характер на екстремистите.”

boss

“Преди време работех в медийна инвестиционна група. Една година за Коледа всички получихме коледни картички по пощата. Проблемът беше, че те не бяха адресирани до нас по име, а по номер на служителя.

Служител 273051
44 West Main Street
Corporatedeathville, US 11111″

“Приятел работеше в завод, ситуиран в Западна Вирджиния. Заводът беше купен от японска компания, която в първия ден от встъпването си на управление, махна всички столове и заяви, че служителите ще трябва да стоят прави през целия работен ден. Много от тях имаха проблеми с гърба, или други здравословни проблеми и не можаха да издържат да работят така. Какъв глупав начин да накараш всички да те намразят още през първия ден…”

“Бях изключително всеотдаен и трудолюбив служител. Един ден супервайзорът ми ме попита защо не работя на обичайните си обороти. Казах му, че съм притеснен, защото съм изправен пред проблема да остана на улицата, ако не си намеря квартира скоро. Той ми отговори: “Хеййй, наистина имам нужда от моята супер звезда. Очаквам да свършиш много задачи”. Изобщо не се заинтересува за критичната ми ситуация. Аз бях работник, който го караше да изглежда добре, защото давах добри резултати. Напуснах! Никога повече не си дадох толкова зор за някой, който не си дава зор за мен.”

“Работех в магазин за спортни дрехи. Магазинът имаше няколко клона из цялата страна. Веднъж чух как ръководството поиска от служителка да отиде до един от другите магазини, в свободното си време, и да открадне артикул от него, без продавачките да забележат. Тя го направи. Отиде и открадна кърпа за фитнес. След тази случка момичетата, които бяха на смяна там, имаха големи проблеми с шефовете. Още не мога да повярвам на тази низка постъпка.”

boss

Ето и един лично мои случай:

След гимназията исках да си почина една година и вместо веднага да кандидатствам в университет, да поработя. Започнах в строителна фирма, в която правех арт пана от стъклокерамика. Парите не бяха много, но ми стигаха, работата беше интересна, а колежките готини. Всички с изключение на една – супервайзорът, макар че в началото и тя беше готина. Дори ми беше приятно да прекарваме време заедно, да ме обучава. Успя даже да ме накара да ѝ помагам за лични преводачески проекти, които нямаха нищо общо с нашата работа. Просто ми беше забавно и се навих.

И така докато след около година не дойде време някой да заеме нейното място, защото тя щеше да бъде повишена. Имах всички необходими познания и реших да се пробвам, заедно с още една колежка, която беше с няколко месеца по-дълго от мен във фирмата. В крайна сметка дадоха позицията на нея и в това нямаше нищо лошо, докато не разбрах от главния шеф, че супервайзорът му е казала как често съм идвала на работа пияна. Това направо ме вбеси! Никога не бях закъснявала, бях изрядна и със сигурност не пиех преди или по време на работа. Малко след това напуснах и започнах да се подготвям за кандидат-студентски изпити.

Това е една от многото ми истории за ужасни шефове. А вие ще посмеете ли да споделите вашите?

Маршрут

Отправен адрес: Използване на текущото местоположение

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.